Божурище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божурище е град в Западна България, административен център на Община Божурище, Софийска област. Намира се в близост до градовете София и Костинброд.
Божурище | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Софийска | ||
Население: | 4 799 | ||
Надм. височина: | 573 м | ||
Пощ. код: | 2227 | ||
Тел. код: | 07112 | ||
МПС код: | СО | ||
Кмет | |||
Валентин Благоев (БСП) | |||
Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] Транспорт
- От метростанция "Сливница": автобус номер 54.
- От Цнтрална гара София: влакът за гр. Банкя.
- От кв. "Дървеница": маршрутно такси.
[редактиране] География
Градът се намира на 3 км. западно от София в западната част на Софийско поле. Районът е равнинен, до хълмист.
[редактиране] История
Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Основан е около кавалерийско военно поделение. В момента има конна база "Ген. Крум Лекарски", където се провеждат всяка година конни състезания.
В град Божурище се намира първото летище в България. През 1942 година от него излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Общ преглед
Община Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград - Истанбул.
Разположението му определя своебразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната Община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с три символа: коня - символизиращ коневъдството и конния спорт, самолета - люлката на българската авиация, цветето божур - обагрящо всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.
Статегическо местоположение - близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това Община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският й релеф и природо-климатични условия - мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните й традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.
За периода от 1999 до 2003 година в града са прокарани 23 000 метра газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%.
След 2003 г. е изградена първата дълекосъобщителна мрежа, предоставяща интернет достъп на крайни абонати.
[редактиране] Предприятия
- “Газстроймонтаж” АД;
- фабрика за кафе "Спетема";
- фабрика за мебели "Станков";
- мебелна фирма "САКС 2000";
- завод "ТЕРЕМ - Ген. Вл. Заимов" ЕООД;
- "Минстрой-металик" АД;
- "Минстрой-инфра комерс" АД;
- издателство "Изток-запад";
- фабрика за производство на химични продукти "Виста БМ" ЕООД;
- "Автомотор копорация Ситроен";
- интернет доставчик "Бисано" ООД;
- мелница с производителност 24 тона/час;
- Търговско сервизен център на "Ситроен" - най-големият в Източна Европа.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в Божурище се провежда турнир по конен спорт от световната купа на ФЕИ. Турнирът се провежда на конна база "Ген. Крум Лекарски".
На самолетната писта в Божурище ежегодно се провежда официално drag racing ъстезание. Подобни състезания се организират почти всеки уийкенд, входът е разрешен в събота, неделя и понеделник.
[редактиране] Личности
- Аспарух Славков - склуптор.
- Димитър Казаков-Нерон - живее и работи в Божурище до смъртта си. Негови работи са изложени в градското читалище.
- Красимира Стоянова - оперна певица.
[редактиране] Литература
- Димитър Казаков-Нерон