Васил Коларов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Васил Коларов български политик |
|
 |
|
| Роден: | 28 юли 1877 Шумен, днес България |
|---|---|
| Починал: | 23 януари 1950 София, България |
Акад. Васил Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна и министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство.
Васил Коларов е народен представител в XVI (1913), XVII (1913-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923), XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949). Той е председател на XXVI Обикновено Народно събрание (1945-1946) и на VI Велико Народно събрание (1946-1947).
[редактиране] Биография
Васил Коларов е роден в Шумен, завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 — в Пловдив. След разделянето на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.
През 1919 е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и на III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922. През 1922 става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924, вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други.
След Деветоюнския преврат в България през 1923 призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех заминава за Югославия, а оттам — за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.
Васил Коларов се завръща в България през 1945 и година по-късно става председател на Народното събрание. Той ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 — 7 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947.
След смъртта на Георги Димитров Васил Коларов оглавява правителството, но самият той умира половин година по-късно в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, а през 1990 останките му са преместени в Софийските централни гробища.
[редактиране] Библиография
- „Из Болшевишка Русия“ (1957)
- „Партийният кризис“ (1958)
- „Спомени 1891-1924 г.“ (1968)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 954430603X / ISBN 9545091916.
| --- | >>> | вицепремиер (11 юли 1947— 20 юли 1949) | >>> | --- |
| Кимон Георгиев1 | >>> | министър на външните работи (11 юли 1947— 6 август 1949) | >>> | Владимир Поптомов |
| Георги Димитров2 | >>> | министър-председател (20 юли 1949— 3 февруари 1950) | >>> | Вълко Червенков |
1: министър на външните работи и изповеданията
2: до 2 юли 1949
