Даймио
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даймио (на японски 大名 daimyō в буквален превод означава голямо име или големец) е титла на едър земевладелец, който държи в подчинение при себе си други благородници - негови васали. Даймио е на пряко подчинение на шогуна - едноличния владетел в средновековна Япония. Притежава земи, които се измерват в китайски мерни единици - ли. В земите се включват села - рибарски, оризища, гори. Даймиото разполага с живота на всеки негов поданик, а всяко от селищата се управлява от неговите васали, с чийто живот той също може да се разпорежда както намери за добре. За европейците даймио са аналог на древните варварски владетели от Стара Европа, за които било напълно достатъчно да имат замък и селяни, за да се титуловат крале. В книгите от поредицата Шогун на писателя Джеймс Клавел, португалците и останалите европейци на островите, наричат даймио - местните крале. Даймио разполагат с лична армия, която след възкачването на власт на Токугава Йеясу е отслабена и намалена като състав, с оглед предотвратяване на преврати и въстания. На даймио е наложен санкин котай - закон за доброволното заточение. В период от 4 или 5 месеца от годината даймио прекарват живота си заедно със семейството си в столицата - Едо, а през останалата част от годината в личните си владения. Роднините и семействата им през това време стоят в столицата като залог за доброто поведение на даймио. Нерядко поради една или друга причина шогунът налагал смъртно наказание на някой от даймио, което пристигало с предизвестие под формата на писмо-заповед с личния подпис на шогуна. То съдържало издадена заповед виновникът да извърши ритуално самоубийство - сепуку. След смъртта на даймио, шогунът конфискувал земите на мъртвия, като така решавал финансовите си проблеми или просто допълвал богатството си. Случвало се освен главата на семейството да бъде екзекутиран при провинение след това същата жестока съдба да последва и семейството му - близки и далечни роднини, както и хора пряко или косвено свързани по един или друг начин с него. Смъртта била нещо естествено, с което всеки в средновековна Япония бил свикнал - всичко се приемало с примирение и философски като карма. Тази нагласа е част от по-общото учение на воините - бушидо.