Денис Габор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Денис Габор унгарски физик

Роден:	5 юни 1900 Будапеща, Унгария
Починал:	9 февруари 1979 Лондон, Великобритания

Денис Габор (на унгарски: Gábor Dénes) е унгаро-английски физик и електроинженер. През 1947 г. изобретатява холографията, за което получава Нобеловата награда за физика през 1971 г. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на предметите.

[редактиране] Биография

Роден е на 5 юни 1900 г. в Будапеща. През 1924 г. започва да учи електроинженерство във Висшето техническо училище в Берлин. Често посещава Берлинския университет, където физиката претърпява бурно развитие и е представена от величия като Макс Планк, Алберт Айнщайн и др. Въпреки че по професия е електроинженер, Габор се занимава предимно с приложна физика. Докторатът му (1927) е разработка на един от първите високоскоростни катодно-лъчеви осцилографи. Други негови изобретения са покрита с желязо магнитна електронна леща и хипербарна кварцова живачна лампа със свръхнагрети пари и молибденово запечатване. През 1927 г. започва да работи като учен-изследовател във фирмата „Сименс и Халске“. През 1933 г. напуска нацистка Германия и след кратък престой в Унгария окончателно се установява в Англия. Започва работа в гр. Ръгби, в компанията Томсън-Хюстън, които са заинтересувани от плазмената му лампа. През 1936 г. се жени за Марджъри Батлър. По това време прави първите си разработки в областта на комуникационните теории и създава система за стереоскопична кинематография. Работи в Томсън-Хюстън до 1948 г. През последната година от работата си там прави експерименти в областта на холографията, която по това време се нарича „реконструкция на вълновия фронт“. Обединявайки собствените си постижения с тези на Лорънс Браг и Фриц Зернике, Габор и асистентът му Айвър Уилямс създават първата холограма (холографията става значително по-качествена след изобретяването на лазера).

1956 г. — Става член на Лондонското Кралско научно дружество (Royal Society).
1964 г. – Избран е за почетен член на Унгарската Академия на науките.
1964 г. – Доктор на науките в Лондонския университет.
1968 г. — Получава медала Албърт Мичълсън на Франклиновия институт, Филаделфия.
1968 г. – Получава Ръмфордовия медал на Лондонското Кралско научно дружество (Royal Society).
1967 г. – Получава медала Томас Янг на Лондонското физическо дружество.
1970 г. — Почетен доктор на науките в Саутхемптънския университет.
1970 г. – Командор на Ордена на Британската империя.
1970 г. – Почетен медал на Института на електронните и електроинженерите.
1971 г. — Почетен доктор на науките на Технологичния университет в Делфт.
1971 г. – Нобелова награда за физика.