Елин Пелин (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елин Пелин.
Елин Пелин е град в Западна България, наречен на големия български писател Елин Пелин. Той се намира в Софийска област и е в близост до град София. Градът е административен център на община Елин Пелин.
| Елин Пелин (град) | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Софийска | ||
| Население: | 7 263 | ||
| Надм. височина: | 558 м | ||
| Пощ. код: | 2100 | ||
| Тел. код: | 0725 | ||
| МПС код: | СО | ||
| Кмет | |||
| Янко Янков, партия "Българска социалдемокрация" | |||
| Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Община Елин Пелин е разположена на площ 408 кв. км в централната част на Област София. Тя заема източната част на Софийското поле, разположените от север склонове на Стара планина и от юг-югоизток - на Средна гора. Центърът на общината - гр. Елин Пелин, се намира на 24 км източно от столицата София. Освен със Столична община, община Елин Пелин граничи с общините Ботевград, Горна Малина, Ихтиман, Самоков и Своге.
Релефът на община Елин Пелин е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 м и 600 м над морското равнище. Големи територии заема подножието, което се заключава между 600-ия и 800-ия хоризонтал. За територията на община Елин Пелин първенец е връх Мургаш - 1687 м. Според климатичното райониране на България община Елин Пелин попада в южнобългарската умереноконтинентална област. Разпределението на валежите подчертава типичния умереноконтинентален характер - със зимен минимум и вторичен минимум в края на лятото, а максимумът е в началото на лятото. Най-ниски са количествата на валежите в равнината - 547 мм/кв. м, а най-високи - в планинските части - 832 мм/кв. м. Валежите от сняг са в периода ноември-април. Община Елин Пелин се отличава с изключително пъстра почвена покривка. Най-високите части от територията й са покрити с кафяви горски почви. По тях обикновено са разположени канелени горски почви или рендзини - в района на с. Голема Раковица. Равнинните терени са заети с богат набор от ливадни почви, на места заблатени в различна степен. Почвообразуващите процеси са се развили предимно върху карбонатни скали от средния триас. Тази геоложка формация покрива по-голяма част от площта на общината. На територията й са установени лигнитни въглища в Чукуровския басейн; железни руди, медно-пиритни проявления и манганови минерализации в района на Голяма Раковица; огнеупорни и керамични глини в района на Нови хан, Побит камък, Габра; ураниеви залежи в района на с. Габра; кварцов пясък в района на Побит камък. Най-добре са проучени въглищното и ураниевото находище до с. Габра, които се експлоатират от “Мина Чукурово” ЕАД и “Редки метали”. Разработена е кариера за кварцов пясък в района на Побит камък от “Ватия” ЕООД. Територията на община Елин Пелин е богата на водни ресурси. През нея протичат водосборната р. Лесновска, която се влива преди с. Долни Богров в р. Искър, р. Матица, която извира от Мургашкия дял на Стара планина и при гр. Елин Пелин се влива в р. Лесновска. На територията на общината са разположени язовир Огняново с обем 40 млн. куб. м и микроязовир Тараторското над с. Габра с обем около 5 млн. куб. м. Общината има три геотермални извора. Със статут от държавно значение е изворът в с. Равно поле, където минералният състав на водата и дебитът позволяват развитието на балнеоложки център. Другите два извора са в с. Елешница - “Топлика”, и в гр. Елин Пелин, където сондажът е замразен. Средногодишните валежи са около 550 млн./кв. м. Равнинната част се характеризира с високи подпочвени води. Горският фонд на община Елин Пелин заема 153 936 дка гори, в това число: широколистни високостеблени - 150 319 дка иглолистни - 833 дка горски пасища - 758 дка ливади - 818 дка
Населението на община Елин Пелин наброява 24 063 души според преброяването през март 2001 г. Броят на мъжете и жените е почти еднакъв. Разпределение на броя на жителите по населени места:
- град Елин Пелин-6705
- гара Елин Пелин-3930
- с. Нови хан-2402
- с. Габра-1383
- с. Крушовица-42
- с. Мусачево-1157
- с. Равно поле-1554
- с. Лесново-1881
- с. Доганово-858
- с. Богданлия-79
- с. Огняново-201
- с. Караполци-119
- с. Голема Раковица-545
- с. Столник-836
- с. Петково-881
- с. Елешница-516
- с. Потоп-68
- с. Чурек-416
- с. Григорево-518
Земеделският фонд на община Елин Пелин възлиза на 241 881 дка пасища, 17 504 дка естествени ливади, 807 дка трайни насаждения и др. Около 60% от обработваемата земя е в полупланински и планински райони. Категорията на земята е от трета до десета.
Природно-климатичните условия и изградените традиции създават изключително благоприятни предпоставки за развитие на отрасъла в общината. Животновъдството се развива в личните стопанства, като основно е застъпено отглеждането на дойни крави, овце, кози и свине. Единствено в земеделска кооперация “Прогрес” в с. Лесново е запазено концентрираното отглеждане на говеда и овце. Редица негативи обуславят тенденцията на намаляване на броя на животните, както и на млякото и месодобива.
[редактиране] История
Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.
Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през XV век. През XVI-XVIII век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. През XVIII век в него е открито килийно училище. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в гр. София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голема Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.
Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София - Саранбей (Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната - “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на XIX век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 г. е обявено за град.
[редактиране] Eтнография
Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност - типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Химическа, порцеланова, хранително-вкусова промишленост. Животновъдство, фуражи, зеленчукови оранжерии.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква "Свети Николай Чудотворец" (1846). През 2006 160 годишната църква беше разширена и реставрирана. Ето и няколко снимки от обновения храм.
 |
 |
 |
 |
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
В град Елин Пелин се провеждат ежегодни празници посветени на шопския бит и култура, наречени " Шопски празници".Програмата на мероприатията е разпределена в общо 5-те дни отделени за празници. По традиция "Шопските празници се провеждат в седмицата преди църковния празник "Свети Дух", 40 дни след Великден
[редактиране] Личности
Град Елин Пелин е кръстен на големия български писател Елин Пелин, който е роден и израстнал в с.Байлово, на 20 км. от града.
От града е родом и бележитият български барабанист Стоян Янкулов.
