Ихтиман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ихтиман е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на община Ихтиман. Присъщия за града диалект (Ихтиманско поле, по р. Марица стига до Пазарджик) принадлежи към Северна група югозападни говори.
| Ихтиман | |
|---|---|
 42° 26' N, 23° 49' E |
|
| Данни | |
| Област: | Софийска |
| Население: | 14 525 |
| Надм. височина: | 658 м |
| Пощ. код: | 2050 |
| Тел. код: | 0724 |
| МПС код: | СО |
| Кмет | |
| Маргарита Петкова | |
| Адрес на общината | |
| ул.”Ц. Освободител” 123 тел.: 0724/ 23 81, 23 43 факс: 0724/ 25 50 |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Ихтиман се намира в Ихтиманска средна гора. Градът е разположен в котловина. Покрай града минава автомагистрала "Тракия". Намира се на 48 км. от София и на около 95 км от Пловдив (ако се пътува по магистрала "Тракия").
[редактиране] История
Преди сегашното си име градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Става също византийска и българска охранителна станция, като българите изместват центъра на охрана към Траянови врати. Според Борстой с това може да се обясни и бойният характер на местните жители, наследници на римски, византийски и български войни. След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди разказващи, че при завземането турският паша, виждайки гъстата мъгла над котловината, възликва "Их таман", което трябвало да значи "брей, че мъгла". В сегашния турски език, мъгла означава pus или sis. Тезата на Борстой е за две възможности на името:
- тур. ihtimam - усилие, грижа (положено при превзаменето на града). Възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман.
- тур. ihtimal - възможност + aman - защита, охрана (възможна охрана, знаейки за защитните функции на града). Като името би могло да се развило до съкратената му форма днес.
[редактиране] Религии
Традиционно, жителите на Ихтиман са източноправославни християни. Има малък процент на български цигани и турци, които изповядват ислямa.
[редактиране] Политика
В Ихтиман присъстват всички основни политически сили. На последните парламентарни изботи като първа политическа сила според волята на избирателите се наложи "Коалиция за България", следвана от Движение "Евророма" и НДСВ. Десните политически сили имат малко поддръжници.
Жителите, които имаха право на глас бяха 14 905 разпределени в 30 избирателни секции.
[редактиране] Икономика
По времето на "Социализма" в околността на града бяха построени "Завод за електроди", който (май) е единствен на балканския полуостров и "Чугунолеарен комбинат" днес "Чугунолеене" АД[1], които предстваляваха основния поминък на населението на общината към края на XX-ти век. През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман. В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на "родопски" одеяла, няколко сладкарски цеха (Софкао, Триади, "Жана Динкова"), цех за производство на козметика (Марките "Билка и баба знае" и "Красная линия"), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки "Вуйчо Ваньо") и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции. ЖП линията свързваща София и Пловдив минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. Посредствум фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят са съдове за бита, народни носии характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обиновено събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник и екскурзовод.
Интересна и забележителна е експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия. Преди няколко години старата турска баня в града бе реставрирана и днес там се помещава местната галерия. В нея има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се и автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица "Св. Патриарх Евтимий" в близост до Автогарата и сградата на РУ на МВР.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околноста, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техтите собственици се приготвят за следващото предизвикателство - дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.
На 15 август е традционния празник на град Ихтиман. Обикновено е два дни. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота), в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечерта се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и младежките рок и поп групи от града.
Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00-13.00 часа)
От тази година, в края на месец май се организират Пролетни дни на кулрурата в Ихтиман. Идеята е, празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха "Ъбсурд", хор "Йоан Кукузел", балета на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концертът на Лили Иванова.
[редактиране] Личности
-
- Димитър Попов, финансов министър на България от 1962 до 1976 г.
- Димитър Златанов, олимпийски отборен вицешампион по волейбол от олимпиадата в Москва през 1980г.
- Милан Коприваров, футболист от ПФК Левски
- Станоя Балабанов, инициатор и ръководител на борбата за независимост от османците.
- Отец Генадий Ихтимански, сподвижник на Васил Левски. Заедно с него той взема участие в Първата българска легия на Раковски. Член е на Софийския таен революционен комитет. Взема дейно участие и при създаването на тайни революционни комитети в Софийско.
- Цвятко Панев, учител и общесвеник. Три десетилетия след откриването на Габровското новобългарско училище, даскал Цвятко Панев поставя началото на светското образование в Ихтиман.
- Михаил Сестримски, виден учител и общественик. Организатор на борбата на ихтиманци за Съединение. Прочел прочуствено слово пред съгражданите си на 6 септември 1885-та година и обявил Съединението.
- Магдалина Царчинска, учител. Поставила началото на девическото образование в Русе. Допринесла за развитието на образователното дело в Ихтиман.
- Д-р. Бичев, ветеринарен лекар. Основател на ветеринарното дело в България.
- Димитър Милчев, учител. Организатор и ръководител на Септемврийското въстание през 1923-та година в Ихтиман.
- Проф. Радулски, юрист.
- Д-р. Спас Дупаринов, юрист. Министър на правосъдието в правителството на Александър Стамболийски.
- Маргарита Дупаринова, актриса.
- Пенка Икономова, актриса.
- Гьончо Белев, белетрист. Близък приятел на Димчо Дебелянов. Доброволец в Първата Балканска война. Творби: “Случки из живота на Минко Минин”, ”Иглата се счупи”, ”Нови хора”, ”Действие първо”, ”Какво видях в Америка” и др. След неговата смърт, съпругата на Белев дарява богатата му библиотека на музея в гр. Ихтиман.
- Николай Балабанов, група Айсберг.
- Деян Статулов, кинокритик и сценарист.
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
Вековния парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага освен това и конна езда. Пак там можете да отморите във вътрешността на вградения в едно заведение самолет.
[редактиране] Кухня
Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известен е Ихтиманския зелник, както и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др. През зимата е хубаво да се опита Ихтиманската спържа, която се прави при колене на прасе.
