Кръстю Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кръстю Тотев Никифоров български свещеник

Роден:	1838 Ловеч, България
Починал:	21 септември 1881 Ловеч, България

Кръстю Тотев Никифоров, известен още като поп Кръстю, е български свещеник (Ловеч 1838 – Ловеч 1881). Противно на общото схващане, поп Кръстю не е предал Левски, а е наклеветен за това още в първите години след Освобождението.

[редактиране] Живот

През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Там е сьратник на Георги Сава Раковски в печатницата на в. “Дунавски лебед”. Тук се среща с Васил Левски и другите участници в Първата българска легия.

През 1863 г. е учител във Враца, където се оженва и е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години служи в черквата “Успение Богородично” в Ловеч. Втора среща с Левски. Един от основателите на Ловчанския революционен комитет, той е избран за негов касиер и заклева комитетските членове.

Избран е за владишки наместник и поради това има работа с турските власти. Изглежда от там идва мълвата, че е предател, но при последното идване на Левски в Ловеч, Величка Хашнова не успяла да убеди Левски, че поп Кръстю “ходи в конака и готви нещо лошо за комитета и за Левски, затова да си няма работа с него”. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните от Къкрина в Ловеч на 27 декември 1872 никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.

През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф назначава поп Кръстю за архиерейски наместник в Орхание със звание “свещеноиконом”.

След Освобождението поп Кръстю се връща в Ловеч и служи в църквата “Света Богородица”. Той е един от учредителите на ловешкото читалище “Наука” (1870), сътрудничи на вестниците на Петко Рачев Славейков със статии, автор е на “Требник” (1879 г.) - сборник от разкази и съчинения. Там се намира и копие на дописката му “Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский” до пловдивският вестник “Марица” - отговор на публикация на русенския вестник “Славяни”, която обвинява поп Кръстю, че е предал Левски. Най-напред Любен Каравелов (в. "Независимост", 1873-1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов (ода "Левски" в стихосбирката "Гусла", 1881 г.), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат тази версия, а в Ловеч след Освобождението Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков, докато съратници на Левски като Никола Цвятков и Мария Сиркова-Цвяткова я отхвърлят. Отдавна съществуват основания да се смята, че поп Кръстю е жертва на оклеветяване от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен (виж публикациите на Ил. Евреев, проф. Георги Бакалов).

Надписът на паметната плоча, поставена на входа на храма "Успение Богородично" в Ловеч, гласи: "В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години."

Децата на поп Кръстю умират от туберкулоза.

[редактиране] Източници

Енциклопедия. Българска възрожденска интелигенция, С. 1988, с. 462
Ръкописите на поп Кръстю, С. 2003
Еврев, Ил., П. Евреев, Въпросът за залавянето на Апостола на свободата, С. 2003
Правото излезе налице, С. 2005
http://popkrystio.narod.ru/
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=686&article=4
Вестник "Култура", бр.7, 25 февруари 2005 http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/georgi.htm
http://synpress.bglink.net/05-2004/levski.htm