Мануелин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В архитектурата, Мануелин или португалска късна готика е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16 век. За пищно орнаментирания стил е характерна комбинацията от сложна декорация с морски мотиви (усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви) и готически органични форми. Вдъхновението за него идва от Великите географски открития, осъществени по море. Стила естетизира и възхвалява основните „виновници“ за големия икономически просперитет на страната от онова време.
В мануелинът се срещат освен готически, още испански, италиански и фламандски елементи, а по-късно и влияния от италиянския Ренесанс. Названието на стила е дело на Франсиско Адолф Вернхаген, хроникьор, дипломат и виконт на Порто Сегуро, и е записано в хрониките му за манастира в Белем от 1842 г. То идва от името на крал Мануел I (управлявал 1495–1521), тъй като се развива именно по време на неговото управление.
Характерен пример за мануелин са манастирът и църквата „Санта Мария“ в Белем. Огромна част от най-старото архитектурно наследство от този стил е унищожена по време на Лисабонското земетресение от 1755 г. и последвалото го цунами. Те унищожават кралският дворец на Мануел І и болницата „Вси Светии“, наред с няколко църкви. Въпреки това и днес манастирът „Жеронимуш“ и малката крепост „Белѐмската кула“ в квартал Белем.
Мануелинът става популярен още в Испания, Мексико и Индия.