Радомир (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия се отнася за Радомир, град в Област Перник. За други значения вижте Радомир.
Радомир е град в Западна България. Той се намира в Област Перник и е в близост до градовете Темелково и Перник. Градът е административен център на община Радомир.
| Радомир (град) | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Перник | ||
| Население: | 16 480 | ||
| Надм. височина: | 664 м | ||
| Пощ. код: | 2400 | ||
| Тел. код: | 0777 | ||
| МПС код: | РК | ||
| Кмет | |||
| Златко Георгиев | |||
| Адрес на общината | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Радомир е единствения град в България, в чието землище има водопад; известен с името "Бучалото". Интересното на водопада е, че с течение на времето и под въздействието на външните земни сили се е образувала вид природна забележителност под формата на купол, в средата на който тече р. Изворска (ляв приток на р. Струма). През лятото в големите горещини в основата на "купола" температурата достига около 12 градуса по Целзий. В днешно време това земно образувание е деформирано от неспирната човешка дейност довела до построяването на заведение и "облагородяването" му като атрактивна туристическа дестинация. Продължаващото изсичане на дърветата в този район неминуемо ще доведе до засилваща се ерозия, която от своя страна ще унищожи и малкото останало от този природен феномен. Самото образувание е с преобладаващо съдържание на варовик в скалите и постоянно е под заплахата на ерозията, изветрянето и денудацията.
[редактиране] История
Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол. Населението е с будно национално съзнание. Първото килийно училище в общината се открива през 1826 г. в с. Радибош. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868 г.
В Руско-турската война от 1877–1878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.
През първите десетилетия на 20 век един от основните поминъци на местното население е бозаджийският занаят. Затова в цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци лявата ръка е по-дълга от дясната, разтеглила се от носенето на големите дървени кофи, пълни с боза.
През 1918 г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание. От тук на 27 септември 1918 г. България за първи път е провъзгласена за република.
[редактиране] Религии
За град Радомир е характерно православието. Религията почти винаги е играла ключова роля както в битието на радомирци така и в духовното им израстване. Първите училища в Радомир са създадени от хора, отдали се на богослужението. Една от видните личности по онова време (късното средновековие) е Архимандрит Зиновий, който е развивал своята будна дейност в този район.
В историята на малкия град не са се запазили много имена на свещенници и духовници но факт е, че Радомирската котловина е била защитавана в християнския дух и след падането на България под османско владичество в края на XIV век. През 1418 г. в околностите на Радомир избухва вълна от недоволство срещу тежките данъци наложени от османските управници. По това време населението не е надхърляло 6-7 хиляди души в цялата котловина но то е давало добри занаятчийски продукти. Местните хора са били предимно земеделци и животновъди, но редом с тях е вървял и занаятът. Много известни са били така наречените "кацари", които са произвеждали бъчви известни чак до Беломорието. В с. Дрен е имало дърворезбари несравними по майсторство. Недоволството на хората прераства във въоръжен бунт, който в началото има известен успех. Разгневени от дързостта на бунтовниците османските управници бързо се справят с шепата хора и почти целият район е изселен (някои са продадени в робство, някои заточени далеч от родните им места), като кръвопролития не имало. Да не забравяме, че все пак част от българите са били със специален статут в тогавашната османска държава, която все още не е империя (империята се основава след падането на Константинопол през 1453 г.) В този период са построени и джамия и турска баня за населението, което е било докарано, предимно цигани, гагаузи и арнаути от равнините на Предбалкана. За съжаление от джамията не е останало нищо, но банята може да се види и днес в окаяното си състояние до Началното училище "Архимандрит Зиновий". Интересното в по-късните пероди е това, че нито една от българските църкви не е разрушена а даже напротив построени са нови. Двете религии - християнството и исляма съжителстват доста време чак до Освобождението. Нагледен пример е благородният Муса бей в днешното село Гълъбник, който е раздал земите си на бедни българи, и Териш ага собственик на всеизвестния хан "Тъмни клисури" на разклона за с. Углярци, който пък е подслонявал без пари бедните. Около 50-60 години след малкия бунт част от хората почват да се завръщат и възраждат българския бит и култура, който е жив и до днес.
[редактиране] Политика
- Съюз на демократичните сили, председател Юлиян Ситарски
- Младежки съюз на демократичните сили, председател Петър Венев
[редактиране] Икономика
Днес гр. Радомир е съвременен град със свой облик, стопанска инфраструктура, природни забележителности и културни институти. На територията му работят фирми на тежкото машиностроене и химичната промишленост.
[редактиране] Обществени институции
В община Радомир има 13 учебни заведения, 3 детски градини, 25 читалища, 1 младежки дом, три музейни експозиции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Природни забележителности
- Природен резерват „Острица“. Намира се в централната част на планината Голо бърдо. Обявен е първоначално като Народен парк на 7 октомври 1943 г. През 1961 г. е прекатегоризиран в резерват. Заема площ от 1346 дка. и буферна зона от 1281 дка. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове — 362 вида и под вида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства. Това представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения — 316. Тук се намират ендемити — растения, чието разпространение е ограничено, и реликти — растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале. Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други.
- Природна забележителност „Янковец“ - Вековна дъбова гора край село Кленовик, община Радомир с площ от 22 дка. Заповед №3039 от 3.10.1974г. на МГОПС. В тази природна забележителност е включено находище на див божур.
- Природна забележителност „група вековни дървета“ — това са два цера, намиращи се в м. „Градището“ на с. Чуковец. Обявена е с заповед № 1126 от 8.12.1981 г. на КОПС. С тази заповед са обявени за забележителности и 4 зимни дъба в м. „Св. Димитър“ край същото село.
- Водопад „Бучалото“ - намира се в североизточната разширена централна част на града. Естественият водопад е с височина 10 – 12 м. Отбелязан е като природна забележителност в пътеписи на Константин Иречек и Иван Вазов.
[редактиране] Архитектурни забележителности
- Архитектурен ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част на гр. Радомир. Сградите са строени през 18-19 век.
- Стойова къща. Строена за жилищни нужди през 17 век. Сградата е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е изградена етнографска експозиция „Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско“ и ценни образци на Бусинското грънчарство.
- Комплекс късносредновековна църква „Св. Петка“ и килийно училище с. Радибош. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. Към църквата през 1826 г. се открива първото килийно училище в Радомирско.
- Средновековна църква „Св. Богородица“ с. Прибой. Стенописите на църквата са един от големите паметници на късно средновековната монументална живопис.
- Средновековна църква „Св. Никола“ с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16-17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
- Музей "Войнишко въстание", пазещ реликви от възстанието през 1918г., когато Радомир е обявен за република. Ден по късно той отново е град в република България
Получер текст== Редовни събития == Всяка година, на 26 октомври се празнува Димитровден - Ден на град Радомир.
