Агломерация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Агломерация (лат. agglomerare — прикрепвам се здраво, събирам се, сраствам) е естествено обединение на няколко отделни обекта или процеса на обединяване. В преносен смисъл думата се използва като „струпване“.
Съдържание |
[редактиране] Населено място
Създаването на агломерации представлява интерес за демографията и градоустройството, като агломерация е самата урбанизирана територия, а процесът се нарича субурбанизация.
Те представляват обединение на големите градове с разположените около тях по-малки селища, които се наричат съответно ядро и агломерирани селища (спътници /dormitory town, cité-dortoir, Trabantenstädte, город спутники І порядок /, сателити /satellite city, cité satellite, Satellitenstädte, город спутники ІІ порядок, микрорайон) и предградия). Условия за това са териториалната близост и съществуващите разнообразни връзки като производствени, транспортни, културни.
Сега най-големите агломерации в света са тези на Токио, Ню Йорк и Мексико-сити. В Европа най-големите агломерации са Лондонската, Московската и Парижката.
Сливането на съседни агломерации, при което се образува много голяма площ градска територия, се нарича мегалополис или метрополис.
[редактиране] Скала и руда
В геологията агломерация е образуването на агломерати чрез събирането на късове скали (напр. вулканични) без спояващ материал.
Агломерация в металургията е уедряването на ситна руда чрез спичането с въглища, при което се образуват агломерати.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Наредба № 3 от 25 април 2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната
