Анастас Иширков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Иширков български географ |
|
Роден: | 5 април 1868 Ловеч, днес България |
---|---|
Починал: | 6 април 1937 София, България |
Академик проф. Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф. Той полага основите на географската наука в България. Член на БАН (1906).
[редактиране] Живот
Анастас Иширков е роден в Ловеч през 1868 г. Следва история във Висшето училище в София (днес Софийски университет Свети Климент Охридски") През 1892г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг, където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел. През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ изследовател Фердинанд Рихтхофен.
От 1903 г. е извънреден професор в Софийския университет,, а от 1909 до 1934 г. е редовен професор в Катедрата по обща и културно-политическа география в Историко-филологическия факултет. Декан е на същия факултет нееднократно (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. Член на Българската академия на науките от 1904 г. Председател на Българското географско дружество.
Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите.
Съществуват начално училище и улица на негово име в родния му град Ловеч, както и улици на негово име в други градове като София.
[редактиране] Основни трудове
- "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907)
- "България" (1910), преведена на руски от Кръсте Мисирков през 1910
- "Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки" (1911)
- "Град София през ХVII в." (1912)
- "България и Бяло море. Политико-географски чъртици" (1914)
- "Западните краища на Българската земя. Бележки и материали" (1915)
- "Добруджа. География, история, етнография" (съавтор)(1918)
- "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925)
Други негови трудове са:
- "Принос към етнографията на македонските славяни", 2 изд. (1907)
- "Западната граница на Македония и албанците" (1908)
- "Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение"
- "Чалъкавашкият проход в Стара планина" (1913)
- "Упътване към изучаване селищата в българските земи" (1914)
- "Охридското езеро и град Охрид" (1915)
- "Брой на българите" (1916)
- "Град Враня и Вранско" (1918)
- "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой" (1920)
- "Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г. (1923)
- "Изследвания за Македония", С. 1993