Аристотел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Аристотел древногръцки философ |
|
 |
|
| Роден: | 384 пр.н.е. Стагира, Гърция |
|---|---|
| Починал: | 7 март 322 пр.н.е. Халкида, Гърция |
Аристотел (на гръцки: Αριστοτέλης) е древногръцки философ, един от най-големите гении на древното време, роден в Стагира, умрял в евбейския град Халкида.
Син на Никомах, лекаря на македонския цар, Аристотел става наставник и приятел на Александър Македонски. След като слуша 20 години уроците на Платон, той основава в Атина прочутата Ликейска школа.
Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.
Аристотел е създателят на логиката. В своето съчинение Първа аналитика той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. 'Органон', като редом с Първа аналитика от особена важност за развитието на логиката са били Категории (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за понятието) и За тълкуването (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).
Автор е на съчиненията „История на животните“, „Риторика“, „Политика“, „Метеорология“, „Никомахова етика“ и „За душата“, както и много други.
Основното му философско съчинение е „Метафизика“.
