Атентат на гара Буново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атентат на гара Буново e е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. в 21:31 ч. от турски терористи, посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София. Той е по-известният двата станали на същия ден - бомба избухва в кафе-ладкарницата на хотел "Сливен" в гр. Сливен

[редактиране] Описание

Турски терористи^[1] поставят бомба във вагона за майки с деца на влак № 326 по линията Бургас-София. Тя е с часовников механизъм, часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

По случайност взривът избухва на гарата, а не - в тунела. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява две минути.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

[редактиране] Жертви

В атентата загиват седем души, сред тях 2 деца.^[1]

По други източници, жертвите са 3 деца и 4 жени,^[2] девет души са тежко ранени. Две от жертвите са глухонеми деца, избягали от своя пансион, за да си идат вкъщи.

[редактиране] Извършителите и тяхната съдба

Атентатът, както и другият на същия ден - бомба избухва в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в гр. Сливен, са дело на „терористичната организация, така наречена "Турско националноосвободително движение в България"“ ^[3] Заедно с тези от Атентатите на 30 август 1984“ жертвите са осем, включително две деца, а ранените - 51 души.^[4]

На 25 април 1988 трима души са осъдени на смърт, а четирима други, включително една жена, получават присъди от една до пет години лишаване от свобода за поредица от бомбени атентати.^[4]

Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Аптула Чакър (Алцек Чакъров) и Сафет Ереджеб (Сава Георгиев) са осъдени на смърт и екзекутирани през 1988 г.^[5] Братът на един от тях, Сабри Мехмет Али е измежду осъдените на затвор. По-късно той става областен координатор на ДПС за Бургас.^[6]

На тримата осъдени на смърт са били издигнати паметни плочи край с. Трънак, край т. нар. „Доганова чешма“. Плочите с имената им са докарани от Турция и са на турски език. Край тази чешма от лидера на движението в Бургас Сабри Мехмед Али се организират тържества на ДПС, които официално са обявени като празничен селски събор с народни игри.^[6]

Бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление от 3 септември 1998, с което разпорежда да се разрушат тези плочи, точно преди „селския събор с народни игри“. По този повод Ахмед Доган заплашва с втора Босна и Косово в България. Според него, няма 100 процента сигурност, дали тримата, взривили вагона за майки с деца на гара Буново, са терористи. „Аз също съм бил в затвора и знам как можеха да те набедят в шпионаж и тероризъм“ - думите по този повод на Ахмед Доган.

Твърди се, че Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Аптула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години и са заловени по сверка с техни агентурни писания. На същото управление на ДС, само че по-рано, е сътрудничил и Ахмед Доган (Меди Доганов). Това се вижда от списък, публикуван министър Бонев през 1997 година.^[6]

На 26.10.2006 Телевизия СКАТ излъчва кадри, в които, по нейно твърдение, зад Георги Първанов „се вижда областният координатор на ДПС Сабри Мехмет Али, който е осъждан заради участието му в атентата на гара Буново. Впоследствие е амнистиран, а днес се води репресиран“ - според СКАТ ^[7]