Афонсу де Албукерке

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Афонсу де Албукерке португалски адмирал

Роден:	1453 Алхандра, Португалия
Починал:	16 декември 1515 Индийски океан

Афонсу де Албукерке (на португалски Afonso de Albuquerque), наричан още Велики и Португалския Марс, е португалски адмирал. Неговите експедиции в Индийския океан поставят основите на португалската колониална империя.

[редактиране] Ранни години

Афонсу де Албукерке е роден през 1453 в Алхандра, близо до Лисабон. По линия на баща си Гонсалу, който заема висок пост в кралския двор, той е свързан чрез незаконен произход с португалското кралско семейство.

Албукерке се обучава в двора на крал Афонсу V, а след неговата смърт за известно време е на служба в армията в Африка. След завръщането си е на служба в двора на Жуау II.

[редактиране] Експедиции в Индиите

[редактиране] Първа експедиция (1503-1504)

През 1503, четири години след завръщането на Вашку да Гама от първото потешествие до Индия, Афонсу де Албукерке заминава за пръв път към Индиите, които се превръщат в сцена на бъдещите му триумфи. Придружаван от своя родственик Франсишку, той заобикаля нос Добра Надежда и достига до Индия. Там той помага на владетеля на Кочин да затвърди властта си, получавайки в замяна разрешение да построи португалска крепост в града. С това той поставя основите на португалската империя в региона.

[редактиране] Операции в Персийския залив и Малабар (1504-1508)

Албукерке се завръща в Португалия през юли 1504 и е приет от крал Мануел I. Той му поверява командването на група от пет кораба, част от по-голям флот от 16 съда, който заминава за Индия през 1506 под командването на Трищау да Куня. След поредица успешни нападения на арабските градове по източния бряг на Африка, Албукерке се отделя от да Куня и заминава с корабите си към остров Ормуз в Персийския залив, по това време един от главните центрове на търговията в Изтока. Той пристига там на 25 септември 1506 и установява контрол над острова, но не успява да го задържи за дълго.

Със своя флот, нарастнал до 8 кораба, Албукерке достига Малабарския бряг в края на 1508 и незабавно обявява, че кралят му е наредил да заеме мястото на губернатора Франсишку де Алмейда. Губелнаторът отказва да приеме пълномощията на Албукерке и го изпраща в затвора, откъдето е освободен три месеца по-късно след пристигането на нов флот от Португалия през ноември 1509. Алмейда се връща в Европа, а Албукерке веднага демонстрира своята енергичност.

[редактиране] Операции в Гоа и Малака (1510-1511)

Малко след неуспешно нападение на Каликут през януари 1510, в което самият Албукерке е тежко ранен, той обсажда и превзема Гоа. Албукерке не успява да задържи града и го изоставя през август, но през ноември се връща с подкрепления и установява траен контрол над него. Гоа, която остава португалско владение до 1961, се превръща в център на португалските владения в Азия.

На следващата година Албукерке се насочва към султаната Малака, който е завладян на 24 август 1511 след тежка борба. Адмиралът остава в града близо година, за да укрепи позициите на португалската корона.

[редактиране] Последни години (1512-1515)

През 1512 Албукерке заминава обратно за Малабар. По пътя при силна буря неговият кораб, Flor do Mar, превозващ натрупаните при завоюването на Малака съкровища, потъва и самият той едва оцелява. През септември пристига в Гоа, където потушава едно въстание и укрепва града.

Афонсу де Албукерке получава нареждане от правителството да предприеме експедиция в Червено море и да установи там португалски контрол. През 1513 той обсажда Аден, но е отблъснат. След това ръководи първия европейски флот, навлязъл в Червено море, но не постига особени успехи. Твърди се, че планирал оклоняването на течението на река Нил, за да унищожи икономически Египет.

Последното военно начинание на Албукерке е второто нападение на Ормуз през 1515. Островът се предава без съпротива и този път остава в португалски ръце до 1622.

[редактиране] Наследството на Албукерке

В края на кариерата си Албукерке изпада в немилост. Той има врагове в португалския двор, които не пропускат възможност да настройват крал Мануел срещу него, а и неговото неразумно и тиранично поведение до голяма степен им помага. При завръщането си в Гоа след операцията в Ормуз Албукерке среща кораб от Европа, носещ заповед за смяната му с неговия личен враг Лопу Соареш де Албергария. Това е тежък удар за него и той умира на кораба си на 16 декември 1515.

Преди смъртта си Албукерке пише изпълнено с достойнство и вълнение писмо до краля, в което защитава поведението си и настова синът му да получи почестите и наградите, които по право се падат на него. Тялото на Афонсу де Албукерке е погребано в Гоа.

Крал Мануел I, убеден със закъснение във верността на Албукерке и опитващ се да изкупи вината си, оказва големи почести на Афонсу, сина на адмирала. Той от своя страна публикува част от бележките на баща си под заглавие „Commentarios do Grande Affonso d'Alboquerque“.

Индийците в Гоа дълго помнят управлението на Афонсу де Албукерке като благословен период и посещават гроба му, за да се молят да им помогне срещу подтисничеството на неговите наследници.