Вилхелм Оствалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вилхелм Оствалд немски химик

Роден:	2 септември 1853 Рига, дн. Латвия
Починал:	4 април 1932 Лайпциг, Германия

Вилхелм Оствалд (на немски Wilhelm Ostwald) е немски химик, работил в областта на катализата, химическото равновесие и скоростта на реакциите. Той получава Нобелова награда за химия през 1909.

[редактиране] Живот

Роден е в Рига в Русия (дн. Латвия) в семейството на бъчваря Готфрид Вилхелм Оствалд и съпругата му Елизабет Лойкел. Завършва Тартуския университет през 1875, а после преподава в същото учебно заведение (1875-1881) и в Рижкия политехнически институт (1881-1887). Мести се в Лайпциг през 1887, където остава да работи до смъртта си.

Изобретява т.нар. процес на Оствалд, който се използва за производството на азотна киселина. Това довежда до масовото производство на торове и експлозиви. Работи много в сферата на разтворите и формулира закона за разреждането.

Според Горин, международният термин "мол" е въведен в химията около 1900 от Оствалд. Оствалд дефинира един мол като молекулното тегло на едно вещества за маса в грамове. Според него това понятие е свързано с идеалния газ. По ирония на съдбата разработването на концепцията за моловете се свързва пряко с философското му противопоставяне на атомната теория, като той и Ернст Мах (1838-1916) са едни от последните крепости против тази теория. В разговор с Арнолд Зомерфелд (1868-1951) Оствалд му обяснява, че той е променил своите възгледи след като се запознава с обяснението на Айнщайн за брауновото движение.

Освен трудовете си в областта на химията, Вилхелм Оствалд се занимава с множество други сфери. Издал е около 40 000 страници, част от които са с философски характер.

Умира в дома си близо до Лайпциг на 4 април 1932 и е погребан в Гросботен.