Георги Аспарухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Аспарухов български футболист
Картинка:Georgi asparuhov.gi
Роден:	4 май 1943 София, България
Починал:	30 юни 1971 България

Георги Аспарухов, известен още като Гунди, е български футболист. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен "Народен орден на труда" (1965). Играе като централен нападател.

Аспарухов е роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на "Левски". Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на "Левски", Гунди е едва на 17 години. От 1961 до 1963 г. играе в "Ботев Пловдив", където става носител на Купата на България (през 1962 г.). След като се завръща в "Левски", Аспарухов печели с този отбор три шампионски титли (1964/65, 1967/68 и 1969/70) и три купи на България (1966/67, 1969/70, 1970/71).

Играе в 245 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола — 25 от които за "Ботев Пловдив". Има 36 мача и 18 гола за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). През сезона 1964/65 вкарва 27 гола за "Левски", с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда Златна топка.

Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни турнири — 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ.

С националния отбор на България е записал 50 мача и 19 гола, като е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли. Играе на три световни първенства: в Чили, Англия и Мексико. В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор. В Чили и в Англия отбелязва единствените голове за България.

Настоящият стадион на "Левски София" е кръстен на негово име.

[редактиране] Гибелта на Гунди и Котков

Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа в северното подножие на прохода Витиня. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT“ с номер СА 9999. Не е известно коя точно разновидност от разните модели Джулия ГТ кара, но за тогава всичките са спортни коли. Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Арабаконак. Преминава по моста над река Бебреш и не спира (или не успява да спре) на стопа на Т-образия разклон с пътя Ботевград-Витиня-София. Блъска се в движещ се по посока София (за него - отдясно наляво) камион „ЗИЛ“ с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео“-то, се запалва, Аспарухов и Котков изгарят. Ако не е бил камиона, е щял да пресече пътя и да се блъсне в склона, тогава покрит с гора.

За да се стигне до мястото, трябва да се тръгне от Ботевград по стария път за София, покрай Врачеш и язовир Бебреш. На разклона Арабаконак - Витиня, на около 11 km от Ботевград, се свива надясно, към Витиня и след стотина метра се гледа вдясно по каменния сипей. Паметник няма, но почти винаги има цветя. Мястото е под 120 метровия виадукт „Бебреш“ на магистрала Хемус, сипеят се е образувал заради строежа на виадукта. От това място започва изкачването на прохода, Витиня се нарича най-високата точка на 10 км по-нататък.

И пътят, по който се е движило „Алфа Ромео“-то е променен. Мостът над Бебреш е разрушен и е направен нов, на 50-тина метра в дясно (надолу по течението), с което преди разклона се получава шикан, не позволяващ да се излезе на разклона с повече от 60 km/h, за нормално каращ и по-малко. На тази снимка се вижда виадукта, долу вдясно се забелязва пътя от Арабаконак и шикана. Самото място на катастрофата не се вижда, то е по продължението на правия участък.