История на Италия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Италийски племена
III – I хилядолетие пр. Хр. — територията на Италия е населена от италийски племена.
В Централна Италия най-старата култура е тази на Вила нова (първата фаза на етруската култура) с център в Тоскана и горен Лацио. Адриатическото крайбрежие е населено с пичени; в централната част на полуострова се намират умбри и сабини, по на юг санити, оши, лукани. Всички те са италийски племена заедно с венетите и сикули.
Интерес представляват останките на сардинската култура на нурагите от същия период.
8 век пр.н.е. — етруските се заселват по река По и в областта Кампания. Основани са гръцки колонии.
През 4 век пр.н.е. келтите слизат от север и се заселват в Ломбардия.
[редактиране] Рим
753 пр. Хр. — Рим е основан.
1 век — Християнската религия прониква в Древен Рим.
5 век — Варварски нападения слагат край на Римската империя и водят до разделянето й на Западна и Източна.
[редактиране] Средновековие
493 г. — Остготите начело с Теодорих завладяват Италия.
552 г. — Византия покорява остготското кралство.
568 г. — Средна и Северна Италия са завладяни от лангобардите.
756 г. — Създадена е Папската област.
774 г. — Италия попада под властта на Франкската държава.
9 век — Норманите и сарацините нападат Южна Италия.
10 век — Северна и Средна Италия са присъединени към Свещената Римска империя.
11–12 век — Папството и императорите водят борба за инвеститура.
11–13 век — Предприети са няколко Кръстоносни походи. Венеция, Флоренция, Милано, Генуа, Пиза и други италиански градове се издигат в икономически план, осъществявайки по този начин търговията между Изтока и Западна Европа.
1309–1376 г. — Папите се преместват в Авиньон.
[редактиране] Ренесанс
14–16 век — Протича италианския Ренесанс.
1416 г. — Създава се Савойското херцогство под управлението на Савойската династия. Великите географски открития нанасят удар на италианската търговия с Изтока.
16–18 век — Италия се превръща в център на Контрареформацията и обект на завоевателни войни от страна на Франция и Испания (17 в. — от страна на Испания и Австрия).
1713 г. — Според решенията на Утрехтския мир, Италия е разделена между австрийските Хабсбурги и испанските Бурбони.
Края на 18 век – 1814 г. — Италия попада под френска окупация, а през 1805 г. е завладяна от Наполеон I. Според Виенския конгрес, Италия бива разпокъсана: Северна и Средна Италия са присъединени към Австрия, а Папската държава и Сардинското кралство остават независими.
[редактиране] Възраждане
19 век — Създадено е националноосвободителното движение Рисорджименто.
1820–1821 г. — Избухват въстания на карбонарите против австрийската власт.
30-те – 40-те г. на 19 век — Организацията „Млада Италия“ развива дейност начело с Джузепе Маццини и Джузепе Гарибалди.
1848–1849 г. — Избухва революция за национално освобождение. След неуспеха й Сардинското кралство става център на борбата за обединение
[редактиране] Кралство Италия
1861 г. — Обявявено е Италианското кралство начело с Виктор Емануил II, като негова столица — Флоренция.
1870 г. — Пълно обединение на Италия след присъединяването на Венеция (1866 г.) и на Рим (1870 г.).
Края на 19 век — Провежда се колониална политика за завладяване на външните пазари. През 1892 г. е основана Италианската социалистическа партия.
1911 г. — Провежда се Итало-турска война.
1915–1918 г. — Италия участва в Първата световна война на страната на Антантата.
1919 г. — Италия получава Трентино (Южен Тирол) по Сенжерменския мирен договор.
1920 г. — Италия получава полуостров Истрия с Триест и други области по Рапалския договор.
1919–1920 г. — Период на икономическа и обществена криза.
1922 г. — Предприет е поход на фашистите към Рим.
1922–1926 г. — Установена е фашистка диктатура начело с Бенито Мусолини.
1935–1936 г. — Води се Итало-етиопска война.
1939 г. — Италия окупира на Албания.
27 септември 1940 г. — Италия сключва Тристранния пакт с Германия и Япония.
Юли 1943 г. — Пада режимът на Мусолини.
1943–1945 г. — Италианска кампания, организирана от военните сили на САЩ и Великобритания.
Апр. 1945 г. — В резултат на въстание и на действията на британските и американските войски, Италия е освободена.
[редактиране] Съвременна история
18 юни 1946 г. — Италия е провъзгласена за република след референдум; сформирано е правителство от християндемократи, комунисти и социалисти.
1947 г. — Министър-председателят Де Гаспери отстранява комунистите и социалистите и съставя еднопартийно християндемократично правителство. Италия губи редица територии по Парижките мирни договори и е принудена да се откаже от колониите си.
1948 г. — Италия се включва в плана „Маршал“.
1949 г. — Италия се присъединява към НАТО.
1950 г. — Италия сключва отбранително споразумение със САЩ.
1955 г. — Италия се присъединява към Западноевропейския съюз.
1958–1968 г. — Италия е в икономически възход.
1968 г. — Италия претърпява политическа и социална криза, както и студентски вълнения.
1978 г. — Алдо Моро е отвлечен и убит. Тероризмът се засилва.
1983–1987 г. — Социалистът Бетино Кракси застава начело на коалиционно правителство, президент Дж. Гория (християндемократ).
1992 г. — За президент е избран Оскар Луиджи Скалфаро, а правителството се оглавява от социалиста Джулиано Амато.
1996 г. — Проведени са парламентарни избори. Романо Проди оглавява правителството на италианската левица;
от 1998 г. — министър-председател Масимо д'Алема.
1999 г. — Президент на Италия става Карло Адзелио Чампи.
2001 г. — Силвио Берлускони е избран за министър-председател на Италия.
