Климат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Климатът е резултат на дълготрайни измервания на метеорологичните елементи и определяне на тяхното средно състояние. Такива измервания са правени в продължение на повече от 250 години, и то не само на сушата, но и във високите части на атмосферата, както и океанските дълбочини. Събраните данни се използват, за да се определи средното състояние на многогодишния режим на времето. Следователно климатът представлява съвкупност от метеорологичните елементи, които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място.

Основните климатообразуващи фактори са:

Слънчевата радиация
Атмосферната циркулация
Подстилащата повърхност

[редактиране] Слънчевата радиация като климатообразуващ фактор

Слънчевата радиация е главен фактор за формиране на климата, тъй като топлинният ефект на радиацията определя в най-голяма степен неговия характер. Слънчевата радиация нагрява почвата и предметите, които от своя страна излъчват топлина и нагряват въздуха. Затоплянето, като фактор, зависи от продължителността и интензивността на слънчевата радиация.

Ъгълът на падане на слънчевите лъчи е различен за различните части на земното кълбо и зависи от географското разположение на територията спрямо екватора. Именно на екватора пряката слънчева радиация попада върху повърхността под ъгъл, близък до правия. С увеличаване на географската ширина, респ.на ъгъла, слънчевите лъчи преминават през по-дебела част от атмосферата, при което по-голяма част от тях се пречупват или отразяват.

Затоплянето, обаче, освен от ъгъла на падане на слънчевите лъчи, зависи и от подстилащата земна повърхност (релефа, водните басейни, растителността и т.н.). Ето защо подстилащата повърхност се явява също основен фактор, формиращ климата.

[редактиране] Атмосферната циркулация като климатообразуващ фактор

Атмосферната циркулация се изявява като климатообразуващ фактор главно чрез постоянните и периодичните ветрове, чрез климатичното въздействие на циклоните и антициклоните. Тя е тясно свързана със слънчевата радиация и се обуславя от нея.

В отделни части на Земята, при сравнително еднакви природни условия, въздухът придобива специфични свойства, характерни за съответния регион. Такъв еднороден въздух, формиран над голяма територия, обикновено от няколко хиляди квадратни километра, се нарича въздушна маса. Известни са четири типа въздушни маси – екваториални, тропични, на умерените ширини и арктични (антарктични).

В зависимост от температурата на подстилащата повърхност, над която се намират или преминават, те са топли или студени. При среща на въздушни маси с различна температура и влажност става сблъсък помежду им, като допирната граница се нарича атмосферен фронт. Различават се 3 вида атмосферни фронтове:

Топъл въздушен фронт – когато топли въздушни маси достигнат и опрат о студени. По-топлият въздух се надхлъзгва над студения, при което бавно изстива и в резултат на това става кондензация на водните пари. Образува се облачна покривка от слоест тип облаци, от които падат продължителни, напоителни валежи;
Студен въздушен фронт – когато студени въздушни маси опрат о топли. По-студеният въздух се подмушква под топлия и бързо го изтласква във височина. При това става кондензация на водните пари, образуват се облаци от кълбест тип, от които обикновено падат интензивни, краткотрайни валежи;
Оклюзионен въздушен фронт – когато става сливане на студени и топли въздушни маси.

Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия както за хоризонтално, така и за кръгово движение на въздушни маси. По този начин се образуват циклоните и антициклоните.

Циклонът е спираловидно възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат образтно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка – в Южното полукълбо. Циклоните обхващат обширни райони главно в умерените географски ширини. В диаметър те достигат до 1500 км, а във височина – 10–12 км.
Антициклонът представлява спираловидно низходящо движение на въздуха. Ето защо, ветровете духат от централната част на антициклона към неговата периферия. При наличието на антициклон времето е сравнително стабилно – през лятото горещо и през зимата студено. Антициклоните заемат площи с диаметър до 2000 кв.км.

Освен природните фактори, върху формирането на климата оказва известно влияние и стопанската дейност на хората.