Лесково (руини)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За селото в Община Демир Хисар на Република Македония вижте Лесково.

Лесково (гр. Τρία Έλατα, Трия Елата, старо Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον, Лесковон или Λέσκοβα, Лескова) е бивше село в Егейска Македония, на територията на Ном Пела, Дем Къпиняни (Ексаплатанос), Гърция. Разположено е високо в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 километра североизточно от Къпиняни.

Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. В края на 19 век Лесково е голямо българско село. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.^[1] Според екзархийските статистики в селото има 540 българи.

След Балканската война в 1912 година селото попада в Гърция. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души. В 1924 година при обмяната на население между България и Гърция по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир. На тяхно място са заселени гърци бежанци от Понт. В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата. Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души. Селото пострадва значително по време на Гражданската война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. През Втората световна война на 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното влашко село Ошин (Архангелос).