Луи XIII
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Луи ХІІІ крал на Франция |
|
 |
|
| Роден: | 27 септември 1601 Фонтенбло, Франция |
|---|---|
| Починал: | 14 май 1643 Сен Жермен ан Ле, Франция |
Луи ХIII (на френски: Louis), наричан Справедливия (27 септ. 1601-14 май 1643) - крал на Франция от 1610 г. Син на Анри IV и италианката Мария Медичи. Става крал на 9 години, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи ХІІІ рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на първи министри - Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617, Шарл дьо Люин (1617-1621) и кардинал Ришельо (1624-1642). Въпреки това той си запазва правото на последна дума, което понякога води до конфликти с неговите министри. Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. - Луи ХІІІ се жени за испанската принцеса Ана Австрийска, а неговата сестра Елизабет за испанския крал Фелипе ІV (Филип IV). Този брак не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637-1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака - Луи, по-късно Луи XIV и Филип, по-късно херцог на Орлеан.
Луи ХІІІ е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите - една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе, той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания - ръководство на военни действия и лов. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.
Макар и чрез министрите си, Луи ХІІІ успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война, сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи ХІІІ се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа - и двете доведени до окончателен вид при сина му.
