Мусон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мусонът е типичен образец за сезонно проявяващ се вятър, характерен за южните крайбрежни зони на Азия и северните на Австралия.
Етимологията на думата идва от арабската дума за сезон, транскрибарана като "маузем" (mausem). Думата се разпространява в Европа от португалски мореплаватели, описали за пръв път природното явление. Това се случва през 16 век, когато се наложило да корабоплават в ужасните условия на мусон.
Летният влажен мусон се образува, когато разликата между температурите на сушата и океана са значими. Горещият въздух от сушата се издига бързо, като създава зона с ниско атмосферно налягане. Към тази зона с ниско атмосферно налягане се насочва влажния въздух, разположен над океана. Поради орографски особоности (Планината Хималаи в Индия например) влажния въздух кондензира и причинява огромни валежи. Това е причината за огромните наводнения, съпътстващи неизменно летния влажен мусон и вземащи огромен брой човешки жертви.
Зимният сух мусон се образува в следствие на по-бързото изстиване на сушата през зимния сезон и по-бавното на водната повърхност в океана. Топлият въздух на водата се издига, създавайки зона с ниско наляге, която привлича въздуха от сушата. Този процес предизвиква сериозни засушавания. Така се получават два абсолютно контрастни сезона на засушаване и наводняване. Като цяло мусоните могат да се считат за сходни с бризите, но те са по-мащабни и се проявяват в по-продължителен период от време.