Пиер Лавал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пиер Лавал френски политик

Роден:	28 юни 1883 Шателдон, Франция
Починал:	15 октомври 1945 Френ, Франция

Пиер Лавал (на френски Pierre Laval), (28 юни 1883–15 октомври 1945) е френски политик, ставал четири пъти министър-председател на Франция. Заради неговата роля в управлението на вишиска Франция по време на Втората световна война е осъден за колаборационизъм и екзекутиран след нейния край. Днес, Пиер Лавал във Франция е пример за национално предателство.

[редактиране] Биография

Роден в скромно семейство в Шателдон, първоначално е бакалин, след това завършва право и се премества в Париж като адвокат през 1907 година. По време на Първата световна война е член на SFIO /section française de l’Internationale ouvrière/ една от многобройните по това време социалистически партии във Франция и е избран за депутат в Обервилие, където става и кмет през 1923 год. Мобилизиран през ПСВ, Лавал се връща със силно пацифиско мислене, подържано от неговите чести контакти с Аристид Бриан, с когото работи за установяване на добри отношения с Германия и СССР. Той се отдалечава с бързи темпове от лявото политическо пространство с избирането за министър на няколко пъти след 1925 год. и министър-председател през 1931 год. През същата година е избран за “мъж на годината” от Time magazine.

През 20-те и 30-те години, Пиер Лавал се промъква малко по малко към дясното пространство. По време на четвъртия му мандат като премиер, Лавал подписва пакта Лавал-Мусолини, с който Италия получава част от либийската пустиня.През януари 1936, заради нарастващото влияние на Народния Фронт, той е отстранен от власт.Лавал ще запази от този момент нататък огромна неприязън към “социал-комунистите”.

[редактиране] Лавал и Вишиския режим

Разгрома на Франция от страна на Германия през 1940 год. дава възможност на Лавал да се върне на власт. Той поставя империята си от медии в служба на маршал Филип Петен и правителството на Виши. На 10 юли 1940 год. Лавал използва своето влияние в Националната асамблея за да даде на Петен неограничени правомощия. На 12 юли Лавал е определен от Петен за министър-председател.

Лавал създава много близки взаимотношения с Ото Абец, немският посланик във Франция и на 22 октомври се среща с Адолф Хитлер, на когото предлага тясно сътрудничество между двете държави.

От юли до декември 1940 год, Пиер Лавал превишава заповедите на Петен и води една активна колаборационна политика, свързана с проект за съюз с нацистка Германия. Министри от кабинета са обезпокоени от плановете на Лавал и на 13 декември 1940 год. Филип Петен го сваля от длъжност и го заменя с Дарлан. Той е закратко арестуван, но Ото Абец праща войници да го освободят и го отвеждат в Париж, където ще живее занапред под протекцията на немската армия. Това отстраняване от власт не пречи на Лавал да продължи да участва в публичния и политическия живот.

На 27 август 1941 год. по време на парад на Легиона на френските доброволци / Légion des volontaires français / е ранен. Виновникът за изтреляните пет куршума е 21 годишния Пол Колет. През април 1942 год., под натиска на германците, Лавал, който се е възстановил от раните си, е назначен за министър-председател в режима на Петен. Той вярва в победата на нацистка Германия във войната и засилва още повече колаборационистката политика с окупаторите. През май същата година нарежда на полицията да задържи френските евреи, за да ги депортира. През юни решава да създаде служба за задължителна работа / service du travail obligatoire / за да праща най-добрите работници в Германия, разменяйки ги за френски военнопленници. През септември Лавал оторизира Гестапо да преследва френските партизани от свободна Франция.

През януари 1943 год. Лавал създава френската милиция,политическа полиция под управлението на Жозеф Дарнан. За шест месеца,тя набира 35 000 души и играе важна роля в гоненията на евреи и партизани,които са мъчени и убивани на място или изпращани в концентрационни лагери. През същата година предава Леон Блум на нацистите.

[редактиране] Бягството и екзекуцията

През юни 1944 год., след десанта в Нормандия, Лавал мести управлението си първо в Белфор, а после в Сигмаринген /Германия/. През май 1945 година бяга в Испания и е заловен в Барселона по молба на генерал Дьо Гол. Съден от френски трибунал, Пиер Лавал е осъден на смърт и разстрелян на 15 октомври в затвора Фреснес, близо до Париж, в състояние на полусъзнание след опит за самоубийство, изпивайки една капсула цианид.