Радиоактивност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радиоактивност се нарича способността на атомните ядра на нестабилни или радиоактивни химични елементи да се превръщат спонтанно в ядра на други елементи и да излъчват топлина и микрочастици. Частиците, които се излъчват при процеса на трансформация, са алфа-частици, бета-частици и гама-лъчение.
Единицата за измерване на радиоактивност в Международната система единици е бекерел с означение Bq и размерност 1/s.
[редактиране] История
Явлението радиоактивност е открито за първи път от френския учен Анри Бекерел през 1896 при изучаване на действието на уранови соли върху фотоплаки. По същото време явлението е изследвано и от Пиер и Мария Кюри, които го наричат радиоактивност и откриват, че не само уранът притежава това свойството, но също и торият. Двамата съпрузи откриват и други радиоактивни елементи, между които радий и полоний.
[редактиране] Период на полуразпад
Разпадането на ядрото на радиоактивен елемент не зависи от външни фактори и е случаен процес, а времето, за което се разпадат половината от всички атоми на елемента се нарича период на полуразпад. Този период е различен за различните елементи е в порядъка от няколко милисекунди до милиони години.
