Разказ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разказът е повествователен жанр, който се характеризира с определен брой думи.
Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия. Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, баталистични, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичният разказ. Началото на този разказ поставя Л. Каравелов ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След Освобождението разкази пишат Иван Вазов, Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Г. П. Стаматов, Георги Райчев, а в по-ново време - Г. Караславов, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Илия Волен, Богомил Райнов, Николай Хайтов, Йордан Радичков и др.
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
