Web Analytics

See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Република Карелия — Уикипедия

Република Карелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карелия.

Република Карелия
Karjalan Tazavalla
Karjalan tasavalta
Знаме на Карелия

(информация)
Герб на Карелия

(информация)
Карелия на картата на Русия
Официален език руски, карелски и фински
Столица Петрозаводск (Петроской)
Президент Сергей Катанандов
Министър-председател Павел Чернов
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Площ
172 400 км2
Население
703 080 хил. души
Гъстота
4,1/км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 10

Република Карелия е субект в състава на Руската Федерация, образувана е на 8 юни 1920г. като Карелска трудова комуна (автономно областно обединение). Част е от Северозападният федерален окръг и Северения икономически район.

Съдържание

[редактиране] История

Знаме на Карелска АССР
Увеличаване
Знаме на Карелска АССР

На 25 юли 1923г. Карелската трудова комуна получава статут на автономна република в състава на РСФСР. от 31 март 1940 до 16 юли 1956г. Карелия е съюзна република в СССР и се нарича Карело-Финска ССР (така през този период броят на съюзните републики наброява 16). След 1956 г. Карелия отново става автономна република, отначало в състава на РСФСР, после в състава на Русия. От 1992 г - Република Карелия.

[редактиране] Население

По данни от преброяването от 2002 г., населението на републиката е 716 281 души (0,49% от Руската Федерация, на 67-мо място). Урбанизацията на населението е 75,03%, а плътността - 4,2 души/км2.

Националния състав на населението е следния:

[редактиране] Географски данни

Републиката е разположена в източната част на Балтийския щит. Заема територия от 172 400 км2 (1,01% от територията на Руската Федерация, 21-во място в Русия). Граничи с Финландия, Архангелска, Вологодска, Ленинградска и Мурманска области. На юг граничи с Ладожкото и Онежкото езера, а на изток с Бяло море.

Намира се в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален морски климат. Средната температура през януари е +7оС, а през юли +15,9оС.

От полезните изкопаеми с промишлено значение са строителните материали (гранит, кварцит и доломит), железните руди и слюдата.

По-големите градове са Петрозаводск (281 500 души), Кондопога (36 200 души), Сегежа (34 200 души) и Костомукша (31 400 души).

[редактиране] Икономика

Добре развита е дърводобивната и дървообработващата промишленост и машиностроене (оборудване за дърводобив и дървообработване, енергомашиностроене), черна металургия, рибна промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството за месо и мляко.

[редактиране] Външни препратки


Субекти на Руската федерация Знаме на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки

Static Wikipedia (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu