Римокатолическа църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Част от серията статии за Християнство |
|
Основи |
|
Библията |
|
Християнска теология |
|
История и традиции Източно християнство Западно християнство Деноминации · Движения |
|
Личности |
Римокатолическата църква е основната християнска деноминация, вклрючваща църквите, признаващи върховенството на римския папа. Както повечето християнски църкви, тя се обявява за продължител на първоначалната църква, основана от Исус Христос. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. Спорен е въпросът коя от двете църкви се отделя от другата и коя е продължителят на първоначалната Христова църква. Всички ранни църковни автори, в това число и източните, както и първите събори на християнската църква обаче приемат първенството на Епископа на Рим - Римския Папа.
Съдържание |
[редактиране] Обряди
Основен обряд в католическата църква е Светата литургия. Светата литургия е пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олецитворяващи тялото и кръвта на Божия син. Католическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристична литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалом от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното - точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е кулминацията на католическата литургия. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. в грях, и не са се изповядали, не могат да се причастят. Ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях. Освен тайнството Причастие, както и в Източноправославната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание - помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години. За разлика от Източноправославната църква, в Католическата църква свещениците нямат право на брак и трябва да спазват строго целомъдрие. Докато в някои изключения Източноправославната църква допуска развод по отношение на тайнството Брак, Римокатолическата църква не допуска в никакъв случай и по никакъв повод развод. Думите на Христос: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" се спазват стриктно в католическата доктрина. Само в изключителни случаи е възможен развод в католицизма, но след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака години. Докато в Източноправославната църква се допуска църковен брак само между кръстени православни, в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове - между представители на двете християнски деноминации. Не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за католик в католическа църква. Православен, който се венчае в католическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки Светото Причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник. За разлика от Източноправославната църква, където причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Виното не се приема от вярващите както е в православието. Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си частица от тялото и от кръвта на Христос, след освещаване на даровете.
По време на Светата литургия верните изповядат:
- Химн (Gloria)
- Верую (Credo)
- Отче наш (Pater Noster)
[редактиране] Източници
- Неделчев, Нено (1994). „Диалект на българите-католици“. Велико Търново: Абагар. ISBN 9548258226.