Световно първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атлас на най-добрите постижения на всички страни-участнички на световни финали, плюс местоположението на страните-домакини от 1930 до 2006 г.

Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните-членки на Международната федерация на футболните асоциации, известна повече като ФИФА. Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този към Олимпийските игри^[1]. Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г.^[2] От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват три години преди финалите. В предварителната фаза участват представители на над 130 държави, от които до втората фаза достигат 32 национални отбора (до 1998 г. са 24). Те продължават турнира в избраната страна-домакин в продължение на 4 седмици. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1999 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.

Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 нации: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жюл Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

В историята на 18-те проведени досега световни първенства само седем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия е след нея с 4 спечелени шампионата, а Германия има 3. Уругвай и Аржентина са с по две титли, а Англия и Франция са спечелили трофея веднъж. Десет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите осем световни първенства единствено отбори от Южна Америка са печелили трофея. Само два пъти национален отбор на държава, която не е в Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г. и Южна Корея през 2002 г.

Последното световно първенство се проведе в Германия от 9 юни до 9 юли 2006 г. Италия става световен шампион, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи.

[редактиране] История

[редактиране] Международни състезания преди 1930 г.

Първият мач между национални отбори е изигран през 1872 г. между Шотландия и Англия. По това време футболът се играе почти изключително само на Британските острови. Когато футболът започва да привлича все повече почитатели, на Олимпийските игри през 1900 и 1904 г. е включен в програмата като демонстрационен спорт, както и на игрите през 1906 г. На Олимпиадата през 1908 г. футболът вече е част от официалната програма на мероприятието. То се планира от Футболната асоциация и право на участие в него имат единствено аматьори. Великобритания, представена от английския национален отбор по футбол за аматьори, печели надпреварата през 1908 и 1912 г.

През 1906 г. ФИФА прави опит да организира международно футболно състезание за национални отбори в Швейцария, което да бъде независимо от програмата на Олимпиадите, но то се праваля.

Тъй като футболът продължава да бъде аматьорски спорт на Олимпийските игри, сър Томас Липтън основава турнира за Купа „Сър Томас Липтън“ в Торино през 1909 г. Този турнир е първенство между отделни клубове от различни държави, всеки от който представлява своята страна. Въпреки, че не участват национални отбори, това състезание се определя понякога като Първата световна купа, и в него се включват най-престижните футболни клубове от Италия, Германия и Швейцария. Първият турнир е спечелен от „Уест Окланд“, английски аматьорски клуб на миньори от графство Дъръм, който е поканен след като Футболната асоциация отказва да се присъедини към спортното събитие. „Уест Окланд“ защитава трофея през 1911 и призът остава завинаги в Уест Окланд.

През 1914 г. ФИФА се съгласява да признае олимпийското състезание като „световно футболно първенство за аматьори“ и поема отговорността да ръководи събитието. Този акт подготвя почвата за междуконтинентално футболно състезание, което се провежда на ОИ '20 и в което участват Египет и 13 европейски отбора. Белгия става златен медалист, а Уругвай печели състезанието през 1924 и 1928 г. ФИФА определя Уругвай за домакин на световното първенство през 1930 г. Поводът е, че Уругвай е вече два пъти световен шампион, а освен това чества стогодишнината от своята независимост.

[редактиране] Първото официално световно първенство

На ОИ през 1932 г. в Лос Анджелис не се предвижда футболът да е част от програмата поради недостатъчната популярност на този спорт в САЩ, а по това време американският футбол набира все по-голяма популярност в своята родина. ФИФА и Международният олимпийски комитет (МОК) не постигат съгласие относно статута на аматьорите, и така футболът е премахнат от програмата на Игрите в Ел Ей. Президентът на ФИФА Жюл Риме планира да основе турнир за Световната купа в Уругвай през 1930 г. Футболните асоциации на определени страни са поканени да изпратят свой отбор, но изборът на Уругвай като домакин на събитието означава дълго и скъпо пътуване през Атлантическия океан за европейските отбори. Нито една европейска футболна асоциация не обещава да изпрати свой отбор, но това се променя едва два месеца преди началото на първенството. Риме успява да убеди отборите на Белгия, Франция, Румъния и Югославия да пропътуват разстоянието. Общо 10 страни вземат участие в първото състезание- четири от Южна Америка, четири от Европа и два от Северна Америка. Първите два мача от Световното първенство се играят едновременно и са спечелени от представителните отбори на Франция и САЩ, които съответно побеждават Мексико с (4-1) и Белгия с (3-0). Първият гол в историята на световните първенства е отбелязан от Люсиен Лоран от Франция. На финала Уругвай побеждава Аржентина с 4-2 пред 93 000 души в Монтевидео, и така става първата страна, спечелила Световното първенство.

[редактиране] Разрастване

Проблемите пред първите световни първенства са дългите разстояния и военната обстановка. Малко са южноамериканските отбори, които се съгласяват да пътуват до Европа през 1934 и 1938 г. Бразилия е единственият южноамерикански участник на двата турнира. Първенствата през 1942 и 1946 са отменени поради Втората световна война и неините опустошителни последици.

На СП '50 за първи път участват британци. Британските отбори се оттеглят от ФИФА през 1920 г. поради нежелание да играят срещу страни, с които преди са воювали, и като протест срещу нарастващото влияние във футбола на небритански държави. През 1946 г. ФИФА ги кани да станат членове на световната федерация и този път те приемат поканата. През 1950 се завръщат световните шампиони от Уругвай, които бойкотират предишните две световни първенства. Уругвай отново печели титлата.

На световните първенства, които се провеждат между 1934 и 1978 г. 16 отбора се класират за всяко първенство, освен през 1938 и 1950 г., когато някои отбори се отказват след като вече са се класирали. Участват повече отбори от Европа и Латинска Америка, и много малко отбори от Африка, Азия и Океания. В повечето случаи тези отбори са лесно отстранявани от европейските и южноамерикански състави, с изключение на Северна Корея (КНДР), които достигат четвъртфиналите през 1966 г.

На финалите през 1982 г. броят на участниците е увеличен на 24, а през 1998 г. на 32. Така се дава възможност на повече отбори от Африка, Азия и Северна Америка да вземат участие. В последните години тези сравнително нови и неопитни участници постигат впечатляващи успехи: Мароко стига до осминафиналите на СП '86, Камерун става четвъртфиналист през 1990, Саудитска Арабия е на осминафиналите през 1994, Нигерия е осминафиналист през 1994 и 1998, Япония стига до осминафиналите през 2002, Сенегал е четвъртфиналист през 2002; САЩ отиват на четвъртфиналите през 2002, Южна Корея са бронзови медалисти през 2002 г., а Австралия и Гана достигат фазата на директните елиминации през 2006 г.

198 нации се включват в надпреварата за класиране за Световното първенство по футбол през 2006 г. Само 3 от общо 207 страни-членки на ФИФА не са играли в квалификациите за световните финали. Това са Коморските острови, Източен Тимор и Бутан, тъй като по време на тегленето на жребия за мачовете от квалификациите Коморските острови и Източен Тимор не са все още членове на ФИФА.

Подобно първенство за жени се организира от ФИФА, като първото се провежда през 1991 г. в Китай.

[редактиране] Купата

От 1930 до 1970 г. купата „Жюл Риме“ се връчва на всеки световен шампион. Първоначално е известна просто като Световната купа или Куп дю Монд, но през 1946 г. е преименувана в чест на президента на ФИФА, който първи организира състезанието. През 1970 г. Бразилия печели трофея за трети път и получава правото да запази трофея завинаги. През 1983 г. обаче трофеят е откраднат и никога не е открит.

След 1970 г. е изготвен нов трофей, наречен Трофей на Световното първенство на ФИФА. Той не се дава завинаги на нито един отбор, независимо колко първенства е печелил. Националните отбори на Аржентина, ФРГ, Италия и Бразилия са печелили този трофей всеки по два пъти. Той ще продължи да се връчва на победителите до 2038 г., когато пространството за имената на членовете на световните шампиони ще се запълни.

Новият трофей е висок 38 см и тежи 10,97 кг. Направен е от 18-каратово злато. Основата се състои от два слоя полускъпоценен малахит, а на долната страна на трофея е гравирано годината и името на всеки победител на Световно първенство след 1974 г. Победителите от всяко световно първенство задържат трофея до началото на следващия и се награждават с позлатно копие.

[редактиране] Формат

[редактиране] Квалификации

След второто световно първенство, проведено през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. Например в Европа квалификациите се провеждат под шапката на УЕФА. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона, като по принцип база за това решение е относителната сила на отборите на всяка конфедерация, но също така и лобирането от страна на конфедерациите.

Квалификационният процес може да започне най-рано три години преди финалната фаза и отнема повече от две години. Форматът на квалификационните турнири се решава от всяка конфедерация. Обикновено се дават едно или две места на победителите от междуконтиненталните плейофи. Например, в квалификациите за Световното първенство през 2006 г. победителят от зона Океания се срещна с класиралия се на 5-то място отбор от зона Южна Америка, за да определят кой от двата отбора ще отиде на финалите. От 1938 г. насам домакините на всяко световно първенство автоматично се класират на финалите. Това право преди 2006 г. се даваше и на световния шампион, но на квалификациите за СП '06 световния шампион Бразилия игра предварителни квалификационни мачове, за да си осигури място на финалите.

[редактиране] Финали

От 1998 г. участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната-домакин. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.

В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Осемте най-добри отбора се разпределят в различни групи, а останалите заемат своите места на произволен принцип. След 1998 г. се налагат ограничения, според които в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните мачове се играят по едно и също време в духа на феърплея.

Първите два отбора от всяка група продължават към фазата на директните елиминации, където може да се стигне до продължения от по 30 минути и дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите, играят в мач за третото място.

Първите два отбора от всяка група продължават към следващата фаза. За да се определи кои са тези два отбора се присъждат различен брой точки за представянето във всеки един мач на всеки отбор. Преди 1994 г. за победа се дават 2 точки, а за равенство 1, но след това за победа се дават 3 точки, а едната точка за равенство се запазва. Ако има два отбора с равен брой точки се гледа първо головата разлика, после отбелязаните голове и най-накрая резултата от мача между двата отбора. Ако нито един от двата отбора няма предимство се тегли жребий.

[редактиране] Избор на домакини

Домакините на първите световни първенства са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. Изборът е предизвиквал много полемика, имайки предвид триседмичния преход с кораб между Южна Америка и Европа—двата гиганта в световния футбол. Например решението Уругвай да бъде домакин на първото световно първенство води до участието на едва четири европейски нации в него. Следващите две световни първенства се провеждат в Европа. Изборът на Франция като домакин на СП '38 отново води до спорове, тъй като на американските отбори е казано, че домакинството ще се дава на разменни начала между двата континента. По тази причина Аржентина и Уругвай бойкотират това първенство.

След СП '58, за да се избегнат потенциалните бойкоти и спорове ФИФА започва да редува домакинството между Европа и Америка. Това продължава до СП '02, което е първото световно първенство, проведено в Азия. Световното първенство през 2010 г. пък ще се проведе в ЮАР, която ще е първата африканска държава, поела домакинството на световни финали.

Домакинството на световното първенство през 2014 г. е възложено на Южна Америка през 2003 г., което позволява на десетте членки на КОНМЕБОЛ да кандидатстват за тази привилегия. Повечето страни обаче подкрепят Бразилия и така неофициално става ясно, че ако Бразилия разполага с възможността да организира първенството то ще се проведе там. Ако това не стане има предложение за съвместно домакинство на Аржентина и Чили, подобно на Южна Корея и Япония през 2002 г. Колумбия също има желание за световното първенство през 2014 г. В спортно издание от 4 юли 2006 г. се казва, че според президента на ФИФА Сеп Блатер Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на световните финали през 2014 г.^[3]

Системата еволюира през годините и сега домакинството се определя шест години преди всяко първенство чрез гласуване в изпълнителния комитет на ФИФА. Самото гласуване е по система на подреждането на най-предпочитаните кандидати.

[редактиране] Резултати

Година	Място на провеждане		Финал				Мач за третото място
			Победител	Резултат	2-о място		3-о място	Резултат	4-о място
1930 Подробности	Уругвай		Уругвай	4 - 2	Аржентина		САЩ Югославия	(няма)(1)
1934 Подробности	Италия		Италия	2 - 1 след прод.	Чехословакия		Германия	3 - 2	Австрия
1938 Подробности	Франция		Италия	4 - 2	Унгария		Бразилия	4 - 2	Швеция
1950 Подробности	Бразилия		Уругвай	(няма)(2)	Бразилия		Швеция	(няма)(2)	Испания
1954 Подробности	Швейцария		ФРГ	3 - 2	Унгария		Австрия	3 - 1	Уругвай
1958 Подробности	Швеция		Бразилия	5 - 2	Швеция		Франция	6 - 3	ФРГ
1962 Подробности	Чили		Бразилия	3 - 1	Чехословакия		Чили	1 - 0	Югославия
1966 Подробности	Англия		Англия	4 - 2 след прод.	ФРГ		Португалия	2 - 1	СССР
1970 Подробности	Мексико		Бразилия	4 - 1	Италия		ФРГ	1 - 0	Уругвай
1974 Подробности	ФРГ		ФРГ	2 - 1	Холандия		Полша	1 - 0	Бразилия
1978 Подробности	Аржентина		Аржентина	3 - 1 след прод.	Холандия		Бразилия	2 - 1	Италия
1982 Подробности	Испания		Италия	3 - 1	ФРГ		Полша	3 - 2	Франция
1986 Подробности	Мексико		Аржентина	3 - 2	ФРГ		Франция	4 - 2 след прод.	Белгия
1990 Подробности	Италия		ФРГ	1 - 0	Аржентина		Италия	2 - 1	Англия
1994 Подробности	САЩ		Бразилия	0 - 0 (3 - 2) след дузпи	Италия		Швеция	4 - 0	България
1998 Подробности	Франция		Франция	3 - 0	Бразилия		Хърватска	2 - 1	Холандия
2002 Подробности	Южна Корея & Япония		Бразилия	2 - 0	Германия		Турция	3 - 2	Южна Корея
2006 Подробности	Германия		Италия	1 - 1 (5 - 3) след дузпи	Франция		Германия	3 - 1	Португалия
2010 Подробности	ЮАР
2014 Подробности	Южна Америка

[редактиране] Отличия

В края на всяко световно първенство се дават награди за лични и отборни постижения, освен медалите. Понастоящем съществуват шест награди:

• Златна обувка, за най-много голове. Връчва се за първи път през 1930 г.
• Златна топка, за най-добър футболист. Връчва се за първи път през 1982 г.
• Награда „Яшин“, за най-добър вратар. Връчва се за първи път през 1994 г.
• Награда на ФИФА за феърплей, за отбора с най-малък брой нарушения. Връчва се за първи път през 1978 г.
• Награда за най-зрелищен отбор, за отбора, който е представлявал най-голяма атракция за публиката. Определя се чрез гласуване на публиката и се връчва за първи път през 1994 г.
• Награда за най-добър млад футболист, за най-добър футболист на възраст до 21 г. до началото на календарната година. Връчва се за първи път през 2006 г.

[редактиране] Рекорди

• Най-много голове на световни първенства е отбелязал бразилецът Роналдо - 15.
• Българинът Христо Стоичков си поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с руснака Олег Саленко - по 6 гола.
• Отборът на Бразилия е участвал във финалите на всички първенства и има най-много титли - 5.
• Най-бързият гол е на турчина Хакан Шюкюр срещу Южна Корея през 2002 г. - в 9-тата секунда.
• Валтер Дзенга, вратар на Италия, не допуска гол във вратата си в продължение на 517 минути през 1990 г.
• Най-изразителна победа: Унгария - Южна Корея 9-0, 1954 г., Югославия - Заир 9-0, 1974 г., Унгария - Салвадор 10-1, 1982 г.
• Най-много голове, отбелязани в мач от квалификациите: Австралия - Американски Самоа 31-0, 2002 г.
• Най-много участия на различни световни първенства за един футболист: Антонио Карбахал, вратар от Мексико, 1950-1966, и Лотар Матеус, ФРГ и Германия, 1982-1998, всеки по пет първенства.
• Най-много мачове на финали на световни първенства за един футболист: Лотар Матеус, 25.
• Най-много голове за едно първенство: Жюст Фонтен, Франция, 13 гола на СП '58.
• Най-много голове в един мач на световни финали: Олег Саленко, 5 гола в мача Русия - Камерун на СП '94.
• Най-бърз гол на квалификации: Давид Гуалтиери, в 8-ата секунда за Сан Марино срещу Англия, на квалификации за СП '94
• Най-много последователни победи за един футболен треньор на световни финали: 12 на Луиш Фелипе Сколари, 7 с Бразилия и 5 с Португалия
• Най-много последователни победи на един отбор на световни финали: 11, на Бразилия, в периода 2002 (7) — 2006 (4).
• Най-млад футболист на световни финали: Норман Уайтсайд, на възраст 17 години и 41 дена в мача Северна Ирландия — Югославия на СП '82.
• Най-млад футболист, отбелязал гол на световни финали: Пеле, когато е на 17 години и 239 дена, в мача между Бразилия и Уелс на СП '58.
• Най-възрастен футболист на световно първенство: Роже Мила, на 42 години и 39 дена, в мача Камерун — Русия, на СП '94.
• Най-възрастен футболист, отбелязал гол на световно първенство: Роже Мила, на 42 години и 39 дена, в мача Камерун — Русия, на СП '94.
• Най-възрастен вратар световен шампион: Дино Дзоф, на 40 години и 3 месеца на световното първенство през 1982 г.
• Най-много картони (жълти и червени), показани в един мач: 16 жълти и 4 червени, в мача Португалия — Холандия, на СП '06. Рефер на мача е Валентин Иванов. Това е и мачът, на който са показани най-много червени картона — 4.
• Най-много червени картони на световни финали: 28 за 64 мача, на СП '06.

[редактиране] Източници

1. ↑ http://www.fifa.com/fifa/pub/newsletter/fifanews.6-97.html Изявление на Сеп Блатер в информационен бюлетин на ФИФА от 1997 г.
2. ↑ http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html Телевизионно отразяване на световното първенство през 2002 г.
3. ↑ http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=373231&cc=5739 Блатер: Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на СП '14

В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.