Траки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тракийски щитоносец, 5-ти до 4-ти век преди новата ера.

Траките са били група от индоевропейски племена, населявали Тракия и съседните области. Предполага се, че са дошли от североизток през около 3500 г. пр.н.е. смесвайки се със завареното предтракийско население и по-късно са се обособили в отделни групи. Те живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. По-късно келтите, дошли от Италия и Унгария, основали своя столица на тракийска земя.

Елинистичният свят взима идеята за пелтастите от траките. Пелтастите били воини с щит и шлем, които се биели в неорганизираните военни формации с копия и мечове. Освен това траките били известни със своята конница и добри коне, като използвали скитската тактика за леката конница.

Първото голямо тракийско държавно обединение е одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Волсо, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с 30 000 войници. По-късно траките взели участие във войните на римската империя, като са описвани като воинствено племе.

След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югозапад с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.

[редактиране] Бит и култура

Траките са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. Те са високо урбанизирани - с висока степен на уседналост в селищата.

Траките - за известен истирически период от време са познати и като морски народ. Гръцкият историк Диодор казва че тракийската таласокрация над Егейско море е продължила 79 години.

Херодот дава най-пълно описание за нравите, обичаите и ритуалите на траките. У тях е била разпространена полигамията. Мъжът е трябвало да купи жената от нейните родители с пари или имот. Докато девойките разполагали с голяма сексуална свобода, омъжените жени били пазени с голяма строгост. Воюването се е считало от самите траки за "благородна" дейност. Траките също са смятани за най-войнствени сред европейските племена и през 2 век пр.н.е. Тракия служела за неизчерпаем извор на наемни войници. Знае се че аристократите на траките са погребвани в гробници. Богатите траки са погребвани в гробове, върху които са изграждани могили. Счита се че броят на тракийските могили в България е от 10 000 до 60 000. Тракийски могили има на териториите (и извън пределите на днешна България), които траките исторически обитават.

След завояването на балканите от Римската Империя Тракийските племена възприемат много от елино-римската култура. Някои от римските императори са родени в Тракия и Панония и се считат от тях самите и от историците за траки. По-късно - след нахлуването и заселването на славяните на полуострова, започва славянизирането на траките.

[редактиране] Исторически сведения

Етнонимът "траки" обозначава многобройното население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Херодот пише (5-3): „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“.

Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на „Илиада“. В „Илиада“ на Омир е записано, че траките идват от Хелеспонт, и са били на страната на троянците. В книга IX на "Одисеята" се споменава тракийското племе кикони, Одисей минава покрай техните земи на връщане от Троя.

Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Ливий (59 пр.н.е. - 17 г.) пише, че по време на Третата македонска война (171-168 пр.н.е.) „първоначално траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от десния римски фланг, че в италийската конница — хора смели по характер и с дълъг военен опит — настъпи смут.“