Филип II (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Филип II крал на Франция |
|
 |
|
| Роден: | 21 август 1165 Гонес, Франция |
|---|---|
| Починал: | 14 юли 1223 Мант, Франция |
Филип II Огюст (на френски Philippe II Auguste) или Филип II Август e крал на Франция от 1180 до 1223 г., един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Той е син на Луи VII и Адел дьо Шампан.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години и царуване
Филип II Огюст е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс. Неговите вуйчовци от Шапманската династия се надяват чрез младия крал да установят контрол над властта във Франция. За да избегне тяхното опекунство, Филип на 28 април 1180 г. се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава да даде на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни. По този начин Филип II поема фактически контрола над Франция и успява да изолира стремежите на вуйчовците си към властта.
Когато фландърският граф се съюзява с фракцията на Шампаните, се заражда сериозен бунт срещу краля. В сключения мир от Бове от юли 1185 г., Филип II и фландърският граф уточняват различията си (изразяващи се главно в претенции към териториите на Вермандоа и Пикардия) и си разделят спорните земи. Амиен и множество други земи преминават към кралския домен, а Вермандоа остава за фландърския граф.
[редактиране] Териториална експанзия
|
||||||||||||||||||
Подписаното споразумение от Бове разчиства пътя на Филип II за атака срещу английския крал Хенри II. Английските териториални владения на континента постоянна заплаха за френските крале още от времето на Уилям Завоевателя. Земите на Нормандия, Мен, Анже, Турен и Аквитания включени в т.нар. Анжуйска империя на Плантагенетите се управляват от сина на Хенри II, бъдещия крал Ричард I Лъвското сърце, а Бретан — от друг негов син Джефри (умрял през 1186 г.).
Филип II атакува Бри през лятото на 1187 г., но през юни сключва временно примирие с Хенри II, който оставя във френско владение Изодюн, Фретвал и Вандом. През 1188 г. Филип II умело използва създалото се напрежение между Хенри II и Ричард, и води мирни преговори с последния.
Накрая, с мирния договор от 4 юли 1189 г., Хенри II е принуден да потвърди отстъпването на Франция на Изодюн заедно с Грасей и да се откаже от претенциите си към Авиньон. Крал Хенри II умира два дни по-късно.
Ричард, който наследява баща си на английски престол, вече е решил да се включи в Третия кръстоносен поход срещу Саладин в Светите земи. Филип II също се включва в кръстоносния поход, като преди отпътуването си той прави т.нар. Завещание от 1190 г., с което урежда управлението на държавата в негово отсъствие.
По пътя към Палестина, Филип II среща Ричард I в Сицилия. До известна степен съществуващото напрежение между двете армии е туширано с подписването на споразумението от Месина през март 1191 г. Пристигайки в Палестина, англичаните и французите водят заедно сражения с мюсюлманите при Акра. По време на военните действия Филип се разболява от дизентерия и използва заболяването си като претекст, за да се върне във Франция. Използвайки факта, че фландърският граф Филип загива в кръстоносния поход и улеснен от отсъствието на Ричард I, Филип II решава да атакува владенията на Плантагенетите във Франция. Научавайки за приготовленията на Филип II, Ричард I също се подготвя за завръщане, но по пътя е пленен от австрийския херцог Леополд V.
Филип II прави всичко възможно да удължи пребиваването на английския крал в плен, но така или иначе Ричард I е освободен през 1194 г. и влиза във война с французите. Армията на Филип II търпи редица тежки поражения, редувани от временни примирия. През април 1199 г. Ричард I е убит и на английския престол се възкачва по-малкият му брат - крал Джон (или Йоан) Безземни Плантагенет.
Крал Джон не е така способен военен стратег, а освен това не е популярен сред английските барони и народните маси. Английският престол е оспорен от Артур Бретански, чийто баща Джефри е по-възрастен от Джон. За да тушира създалото се вътрешно напрежение, крал Джон сключва мирен договор с Филип на 22 май 1200 г. Филип II признава правото на Джон да наследи Ричард I, срещу което получава земи в Нормандия. Изодюн и Грасей са отстъпени на Франция като зестра на племенницата на Джон, Бланш Кастилска, която е трябвало да се омъжи за сина на Филип II – бъдещия крал Луи VIII. Накрая Джон се отказва и от претенциите си към Бри и Авиньон. Скоро след този договор обаче двамата влизат в конфликт и Филип II обявява всички владения на Джон във Франция за свое владение. Той навлиза в Нормандия и я завзема. Стремейки се да си върне изгубените територии, крал Джон привлича на своя страна германския император Ото IV, фландърския граф и някои едри феодали. Но през 1214 г. французите разгромяват англичаните и техните съюзници в битките при Ларош-о-Моан (близо до Анже) и Бовин (във Фландрия). По този начин Филип Огюст затвърждава завоеванията си и се превръща в най-могъщия монарх в Западна Европа.
[редактиране] Управление на държавата
Със завземането на нови земи пред кралската власт възниква задачата да организира управлението на една значителна територия. Реформата се свежда до създаване на централен апарат - Кралски съвет, и до организиране на местното самоуправление. При тези реформи кралят е трябвало да преодолява съпротивата на едрите феодали, които се считали за неограничени господари в собствените си владения.
Кралският съвет бил постоянна институция при краля, съставена от верни нему феодали и специалисти по законите, финансите и администрацията, т.нар. легисти (законници), произхождащи отчасти от гражданите, отчасти от дребните и средните рицари и духовенството.
Начело на отделните окръзи, на които сега бил разделен кралският домен, застават т.нар. прево, които отначало били управители на кралските имения. Окръзите се съединявали в по-големи единици, т.нар. байажи, възглавявани от кралски чиновници, наричани байи. Присъединените от Филип II едри владения са управлявани от специални кралски чиновници - сенешали. Обикновено кралят ги назначавал измежду едрите местни феодали с цел да ги привлече на своя страна.
Филип II реорганизира правителството, носейки на страната финансова стабилност и икономически разцвет. Неговото царуване е популярно сред обикновените хора, тъй като той ограничава властта на благородниците и предоставя място в управлението на средната класа.
Крал Филип II Огюст има значителна роля в развитието на френската архитектура и образование. В столицата Париж той павира главните улици, изгражда централен пазар, продължава започналото през 1163 г. строителство на готическата катедрала Нотр Дам, построява Лувъра като крепост и дава грамота на университета на Париж - Сорбоната през 1200 г. При неговото управление Париж става европейски образователен център.
[редактиране] Конфликт с папата
След като кралица Изабела умира през 1190 г., на 15 август 1193 г. Филип II се жени за датската принцеса Ингеборг Датска. По неизвестна причина Филип е отблъснат от нея и отказва да я признае за кралица. Ингеборг не е съгласна с това решение, поради което кралят я изпраща в метох и се допитва до папа Инокентий III дали може да анулира брака. Ингеборг настоява, че бракът и с Филип Огюст е законен и тя е единствената кралица на Франция.
Междувременно на 7 май 1196 г. Филип Огюст се жени за принцеса Агнес Меранска. Папа Инокентий III обявява, че този нов брак е невалиден, тъй като Филип Огюст е все още женен за Ингеборг. Той препоръчва на Филип да се раздели с Агнес. Кралят отказва и папата го отлъчва от църквата през 1199 г. Отлъчването продължава до 7 септември 1200 г. Поради натиск от папата и от брата на Ингеборг, крал Валдемар II Датски, Филип Огюст накрая склонява да признае Ингеборг за френска кралица през 1213 г.
Филип Огюст умира на 14 юли 1223 г. в Мант и е погребан в Сен Дени. Наследен е на трона от сина си Луи VIII.
[редактиране] Външни връзки
| Луи VII | >>> | крал на Франция (1180— 1223) | >>> | Луи VIII |
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 9 февруари 2006. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
