Фридрих Шилер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фридрих Шилер немски поет, философ, историк и драматург |
|
 |
|
| Роден: | 10 ноември 1759 г. Марбах, Германия |
|---|---|
| Починал: | 9 май 1805 г. Ваймар, Германия |
Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат просто като Фридрих Шилер, е немски поет, философ, историк и драматург.
Роден е в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на воения лекар Й. К. Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсруе Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.
Докато е в елитното училище, той чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Разбойниците“, разказваща за група наивни революционери и техният трагичен неуспех.
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.
След представлението на „Die Räuber“ („Разбойниците“) в Манхайм през 1781 г., той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 g. През 1789 г. е назначен за професор по история и философия в Йена, където пише само исторически трудове. Връща се във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Той и Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия, водейки до възраждане в драматургията. Остава във Ваймар, Сакс-Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст от туберкулоза.
Съдържание |
[редактиране] Семейство
Шилер е единствен син на Йохан Каспар Шилер (1733-1796) и Елизабет Доротея фон Ленгефелд (1732-1802). Има пет сестри. На 22 февруари 1790 г. се жени за Шарлот фон Ленгефелд (1766-1826). Между 1793 и 1804 г. им се раждат четири деца — синовете Карл и Ернст и дъщерите Луиза и Емилия. Внукът на Емилия, барон Александър Глайхен-Русвурмски умира през 1947 г. в Баден-Баден, Германия. Тое в последният потомък на Шилер.
[редактиране] Философски трудове
Шилер пише много филсофски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Имануел Кант С идеите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красивото. Работата му по философия се занимава и с въпроса на човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за тридесетгодищната война, а „Дон Карлос“ — за възтанеито на Холандия срещу Испания). Шилер пише две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те адресират погледът върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида като инстинктът за самосъхранение, като когато някой с готовност умира за една красива идея.
[редактиране] Получаване на благородническа титла
За постиженията му Шилер получава благородническа титла през 1802 г. от Ваймарския херцог. Името му се сменя от Йохан Кристоф Фридрих Шиле на Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер.
[редактиране] Външни препратки
- Произведения на Фридрих Шилер в проекта Гутенберг (на английски и немски език)
