Аврелиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Аврелиан римски император |
|
 |
|
| Роден: | 9 септември 214 г. вероятно Мизия |
|---|---|
| Починал: | 275 г. край Византион, дн. Турция |
Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Роден е на 9 септември 214 г. в Мизия или в Сирмиум в Панония. Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя след разпадането и кризата й в средата на ІІІ век. За краткия период от 5 години той възвръща почти напълно старите й граници. Неговите усилия да овладее вътрешните проблеми не се увенчават с такъв успех.
Аврелиан се отличавал с огромна физическа сила, притежавал мрачен и суров, но справедлив характер. Постъпил много рано на военна служба и бързо се придвижил нагоре. Отличил се в качеството си на пълководец при императорите Валериан, Галиен и Клавдий II. След смъртта на последния (270 г.) той бил провъзгласен от войските в Панония за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий ІІ, провъзгласен за император в Италия счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Още от самото начало на управлението си трябвало енергично да брани това което било останало от Римската империя.
През 272 той тръгнал на поход срещу Зеновия, която разширила своите владения от пределите на Сирия до цяла Мала Азия и Египет. Палмирците били разбити, а Зеновия обсадена в столицата си Палмира. Когато тя попаднала в плен, палмирците се предали, но въстанали отново след оттеглянето на Аврелиан. Тогава той се върнал (273) и разрушил града до основи. По същия начин покорил и Египет, а в началото на 274г. след битката при Шалон на Марне — и Галия, която била управлявана от Тетрик I и неговия син Тетрик II.
Аврелиан умира по време на похода срещу персите през 275 г. Близо до Византион той станал жертва на заговор, начело на който стоял неговия таен секретар, който страхувайки се че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите списък с тези от тях които уж били нарочени да бъдат убити.
[редактиране] Реформи
Религиозна реформа
Аврелиан засилил позициите на Бога Слънце, главно божество на Римския пантеон. Неговата идея е да даде на всички хора от империята единен бог, независимо дали те са цивилни или войници, от изтока или запада, един Бог, в който да вярват без да предават собствените си богове. Центърът на този култ бил нов храм построен в Двора на Агрипе в Рим, с огромни декорации, финансирани от разрушаването на Палмирската империя.
Аврелиан не преследва други религии. Все пак по време на краткото му управление се следвал принципа "един бог, една империя", който по-късно бил възприет напълно от Диоклециан. На някои монети той се появява с титлата deus et dominus natus ("Бог и роден управник"), също така после възприета от Деоклециан. Лактанций обаче твърди, че Аврелиан би отмени всички други богове, ако е имал достатъчно време.
| Римски императори | ||
| Квинтил (270 - 270) | Аврелиан (270 - 275) | Марк Клавдий Тацит (275 - 276) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
