Мизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За град Мизия в северна България вижте Мизия (град).
Мизия е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия (латински:Moesia) идва от названието на траките тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус (Стара планина), на север с Дунава, на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Евксински понт (Черно море). Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България и Сърбия.
Областта е покорена от римляните през 15-29 г. До 44 – 45 г. Мизия не е самостоятелна римска провинция, а образува заедно с Македония и Ахея (Achaea) обща провинция (с два римски легиона), управлявана с декрети на римския император. Столицата е Виминациум (Viminacium), днес Костолац. През 1 век, по времето на император Нерон, управителят на Мизия Елиан покорява земите по устието на р. Днестър. След победата на княза на даките (Децебал, 85г.), през 86г. за по-добър контрол, император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна - Moesia superior със столица Виминациум (Viminacium) и Moesia inferior със столица Нове (Novae). (Виж карта на римските провинции)[1] В двете части от тогава се намират по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от юг (Hadrianopolis / Одрин) през Philippopolis (Пловдив) за Сердика (София) и Видин. Тракийското селище Сердика става по време на Траян един от най-важните римски градове. Дунав, който римляните правят корабоплавателен, образува до покоряването на Дакия през 106-107 г. (имп. Траян) северната граница на Мизия.
През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата (лимесът) на Дунав, основан от Домициан и Траян, се укрепява отново от римляните.
През следващите столетия там се водят ожесточении войни с нахлуващите даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя земите на Мизия I (столица Виминациум), Дардания(столица Наисс, лат. Naissus, днес Ниш), Мизия II (столица Нове, лат. Novae, днес Стъклен) и Скития (столица Дуросторум, лат. Durostorum).
Мизия, Тракия и Македония стават 395 г. части на Източната Римска империя и Византия. След 6 век в тези земи се поселяват славянски племена, а през 679 - 681г. прабългарите на Аспарух.
Съвременна Мизия обхваща земите между р. Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията й е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа - в пределите на Република Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
Провинции на Римската империя около 120 г. от н.е. | |
---|---|
Азия | Аквитания | Арабия Петра | Африка | Ахея | Балеари | Белгика | Бетика | Британия | Витиния | Горна Германия | Галатия | Дакия | Далмация | Долна Германия | Египет | Епир | Илирия | Италия | Кападокия | Кипър | Комагена | Корсика и Сардиния | Котски Алпи | Крит и Киренайка | Ликаония | Ликия | Лугдунска Галия | Лузитания | Мавритания | Македония | Малка Армения | Мизия | Нарбонска Галия | Норик | Нумидия | Осроене | Памфилия | Панония | Пенински Алпи | Приморски Алпи | Писидия | Понт | Реция | Сирия | Сицилия | Софена | Тараконска Испания | Тракия | Юдея |