Андрей Сахаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Сахаров руски физик

Роден:	21 май 1921 Москва, Русия
Починал:	14 декември 1989 Москва, Русия

Андрей Дмитриевич Сахаров (на руски Андре́й Дми́триевич Са́харов) е руски ядрен физик и общественик. Един от създателите на водородната бомба, той става известен като привърженик на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.

[редактиране] Биография

Картинка:1958 Sakharov Kurchatov.jpg

Сахаров с Игор Курчатов, 1958

Сахаров е роден в Москва и постъпва в Московския държавен университет през 1938, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).

В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950 той играе важна роля в следващия етап, създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.

Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Заедно с Игор Там, той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.

В края на 50-те години Сахаров проявява загриженост към моралните и политически последствия от своята работа. Политически активен през 60-те, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 в Москва на Договора за частична забрана на ядрението опити. През 1965 се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация. През май 1968 той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, което е публикувано извън Съветския съюз. След този случая Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 се жени за общественичката Елена Бонер.

През 1973 Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която получава през 1975, въпреки че не му е разрешено да присъства на връчването. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът, "каквото не е забранено е разрешено", трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Той е арестуван на 22 януари 1980 след протестите му срещу нахлуването в Афганистан през 1979 и е заточен в забранения за чужденци град Горки.

Между 1980 и 1986 Сахаров е държан под полицейски надзор. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва. Той подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната. През 1989 е избран в новия парламент и става един от водачите на демократичната опозиция в него. Андрей Сахаров умира от инфаркт по-късно същата година.

[редактиране] Други

Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ е създадена през 1985 в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент
Сахаров участва в романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“
Сахаров е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“