Война за австрийското наследство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войната за австрийското наследство избухва в първата половина на 18 век, когато на основание Прагматичната санкция от 1713 г. австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза наследява баща си свещенният римски император Карл VI, като владетел на Хабсбургските земи. Електорът на Бавария - Карл Алберт предявява претенции към наследството на Хабсбургите, докато испанския крал Фелипе V и краля на Полша и Саксония - Август III, също предявяват териториални претенции. Новият крал на Прусия - Фридрих II иска част от Силезия в замяна на подкрепа на Мария Тереза.
Мария Тереза отхвърля циничното предложение на пруския крал. Фридрих II започва войната, нападайки и окупирвайки Силезия. Фридрих разгомява австрийците при Моловиц (1741). Той включва съюз с Франция, Испания, Бавария и Саксония. Карл Алберт, на който е обещана имперската корона, напредва към Виена. През октомври 1741 г. Прусия се съгласява на примирие в замяна на по-голямата част от Силезия. То скоро е развалено, но дава възможност на австрийците да прегрупират силите си. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Подкрепена от Франция и Саксония - Бавария превзема Прага (ноември 1741) и Карл Алберт е коронясан за император на Свешената Римска империв под името Карл VII.
Междувременно Мария Тереза получава пълна подкрепа от Унгарската диета и обещание за помощ от Великобритания, която от 1739 г. е във война с Испания. В началото на 1742 г. австрийската армия атакува Бавария и обсажда Прага. През юли Мария Тереза сключва мир с Прусия в замяна на по-голямата част от Силезия. С него се слага край на т.нар. Първа силезка война. Саксония също сключва мир и се присъединява към Австрия като съюзник през 1743 г. Епичното отстъпление от Прага на френската армия под командването на маршал Бел Ил е последвано от победа на британския крал Джордж II над французите при Детинген (1743).
През 1744 г. Фридрих II, страхувайки се от засилващата се мощ на Австрия, започва Втората силезка война. Той завладява Бохемия, но е прогонен от обединените австро-саксонски войски. През 1745 г. умира император Карл VII. Бавария отново е завладяна от австрийската армия и е принудена да излезе от войната. Тези австрийски успехи са уравновесени от френски такива. Морис дьо Сакс разгромява британската армия при Фоненоа (1745). Нетърпелив да сключи мир Джордж II се споразумява в Хановер с Фридрих II , който обещава да подкрепи кандидатурата на съпруга на Мария Тереза - Франсоа дьо Лорен в замяна на цялата Силезия. Победена при Хоенфридберг и Кеселсдорф приема това компромисно предложение и сключва мир с Фридрих в Дрезден.
Войната продължава в Северна Италия, Нидерландите, Северна Америка и Индия. Главните воюващи страни се изтощават от конфликта. Въпреки, че Мария Тереза си осигурява съюза на Русия, останалите участващи в конфликта държави искат мир. Договора, с който се слага край на войната е подписан през 1748 г. в Екс-ла- Шапел. Прусия придобива Силезия и става велика европейска сила. Хабсбургите си осигуряват източните ресурси, необходими за развитието на империята им.
