Горани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гораните са малка група българи, живеещи в планинския район Гора, по северните склонове на Шар-планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен.

През 18 (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към т.нар. преходни у-говори.

Горанските села в Косово (Призренска гора) са: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец и Долни Кръстец (Кръстъц, Кръстац), Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Общинският център на Косовска гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополье след административното й присъединяване към Гора.

Един от най-известните горани в бивша Югославия и Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на "Партизан", Белград и "Шалке 04", роден през 1939 в с. Зли поток.

След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в Белград (3340 души).

Най-голямото горанско село в Албания е Шищейец (Шищевец)- 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Боре, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. Бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле по произход е горанин от село Боре.

Преселници от Гора живеят и в две села в днешна Република Македония - Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.

[редактиране] Организации

През 2004 г. в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа “Български мохамедани” (на сръбски:Kulturno-prosvetnog drustva Bugara iz Zupe “Bugarski Muhamedani”). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами