Марихуана

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за психоактивния продукт. За растението вижте Канабис.

Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis sativa), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.

Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.

В различните младежки субкултури се използват различни жаргонни наименования на марихуаната - от класическите 'трева' и 'ганджа', през заемките от английски език 'джойнт' и 'Мери Джейн', до чисто българските 'коз', 'сас', 'джанка', 'чадел', 'джонга' и др. Самоделната цигара с марихуана обикновено се назовава 'джойнт', 'коз', 'масур' или 'конус'. Изсушеното съцветие носи името 'глава'.

Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.

Марихуаната най-често се ползва заради специфичните й ефекти върху психиката, но в развитите страни все повече нараства медицинската й употреба сред болни от глаукома, СПИН, рак, множествена склероза и др.

[редактиране] Химичен състав

Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 20% в зависимост от сорта коноп, климата, в който растението е израсло (при по-горещ и сух климат съдържанието на канабиноиди е по-високо), приложените методи за обработка и условията на съхранение, но най често е в интервала 1-10%. Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.

[редактиране] Биохимично влияние

В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.

[редактиране] Действие

Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Според употребяващите, "тревата" има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса (разбира се това е според хора изградили някаква зависимост, които нормално не могат да се справят със ситуацията. Те имат понижен праг на устойчивост спрямо стресови ситуации); подобрява възприемането на музика и други изкуства?

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; Същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.

Иначе по-просто казано употребата на марихуана води до оглупяване, започващо още от първите цигари, а системната употреба с високи дози и до видения за преследване - т.е. психични заболявания (например параноидна форма на шизофрения), а съшевременно прави опасно управлението на МПС и други машини.

Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната.

[редактиране] Медицинска употреба

Допуска се, че марихуаната може да се ползва в традиционната и модерната медицина за лечение на глаукома, като антиеметик и спазмолитик. Има данни, че болни от рак могат да употребяват марихуана за облекчение на симптомите и смекчаване вредните ефекти от химиотерапията. Заради свойството си да потиска имунната система марихуаната може да е едно от средствата при множествена склероза. Засилването на апетита и създаването на еуфория пък да помагат при някои случаи на анорексия. Освен това продуктите от коноп могат да се прилагат при ревматизъм, мигрена, болезнена менструация, астма, диабет, емфизем и др. Тези приложения все още са обект на изследвания и в медицинските среди няма единно мнение за ефективността им.

[редактиране] Дозировка

Марихуаната обикновено са употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат поемането на твърде висока доза. В страните, където достъпната марихуана е със сравнително слабо действие, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите да си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното - в страните, в които марихуаната на пазара е по-силна, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.

[редактиране] Токсичност и хронични ефекти

Марихуаната изглежда е сравнително безопасен за живота на употребяващият го психоактивен препарат, известен на човечеството, защото няма установена смъртоносна доза за човека, както и не са известни случаи на смърт или заболявания като пряк резултат от употребата.

Въпреки това употребяващите марихуана са изложени на по-висок риск от наранявания и травми в резултат на инциденти в бита и при шофиране. Затова не се препоръчва да се управлява автомобил или работи с опасни машини след употреба на марихуана.

Няма стриктна еквивалентност между пушека от марихуана и този от тютюн, така че няма и основание да се правят сравнения между вредните им ефекти върху човешкия организъм. Може да се посочи само, че марихуаната се употребява в много по-ниски дози от тютюна, че често се употребява в наргиле, което намалява с около 50% канцерогенните вещества в пушека, както и че няма данни пушенето на марихуана да предизвиква емфизема. Естествено, вредните ефекти от пушенето не се наблюдават при поглъщане на препарата.

[редактиране] Странични ефекти

В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.

У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности.

[редактиране] Толерантност, зависимост и абстиненция

Толерантност към ефектите на марихуаната се създава бързо, в порядъка на часове, но и отминава също толкова бързо. Употребяващите твърдят, че сравнително лесно се създава толерантност и към ефектите на марихуаната, получена от всеки специфичен сорт коноп, и затова предпочитат често да сменят типа и/или доставчика на "тревата"; но отбелязват, че като цяло, след употреба в продължение на години наблюдават обратна толерантност - т.е. получават същите ефекти от все по-малки дози.

Марихуаната не предизвиква физическа зависимост, но се предполага, че около 5% от редовните й потребители страдат от психическо пристрастяване. Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.

Марихуаната е едно от малкото известни психоактивни вещества, които предизвикват ефект на обратен дозов толеранс. За разлика от класическите наркотици, при които с течение на времето дозата, необходима за постигане на един и същи ефект, расте, при марихуаната тя често намалява: пушач, свикнал на 2-3 цигари марихуана на ден, често след 6 до 12 месеца открива, че вече и една му е достатъчна за постигане на същия ефект.

При по-младите потребители (до 15-20 г.) привикването към марихуаната е по-лесно, докато с достигането на по-зряла възраст (30-35 г.) повечето употребяващи спонтанно се отказват от навика си.

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания. В по-голяма степен на такива рискове са изложени и потребителите от държавите, където има достъп до по-силнодействаща марихуана, което прави необходимо разреждането ѝ с тютюн.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана не предизвиква абстинентни ефекти. Понякога се наблюдават леко безпокойство, нарушен сън и други симптоми.

[редактиране] Проблемна употреба

Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Има данни, че при ежедневна употреба може да се наблюдава лек спад на интелектуалните възможности, който изчезва при прекратяване на употребата. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.

По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата ѝ забрана в много държави. В тях употребяващите марихуана излагат на риск своите личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“, „глоба“ или други наказателни и административни санкции.

[редактиране] Профилактика и лечение

Зависимите от марихуана обикновено успяват да преодолеят това състояние без изрична медицинска помощ и медикаментозно лечение. В случаите на по-силно изявени абстинентни синдроми консултацията с психотерапевт е достатъчна за справяне с пристрастяването. Предпазването от формиране на зависимост разчита на информирането на подрастващите и въобще на потенциалните потребители за този риск, както и за възможните вредни последствия - здравни и наказателни.

[редактиране] Законово положение

Често се водят дебати дали легализацията на марихуаната не би имала предимства за обществото.

[редактиране] България

В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък е и хероина. Произвеждането, преработването, придобиването, разпространяването, съхраняването, държането, превозването или пренасянето на което и да е било от веществата в този списък се наказва с оглед на чл. 354а ал. 1 от Наказателния Кодекс с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева. В случай на повторност наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000 лева.

[редактиране] САЩ

В момента единайсет щата имат закон, който разрешава легалното ползване на марихуана за медицински нужди, те са: Аляска, Вашингтон, Вермонт, Калифорния, Колорадо, Мейн, Монтана, Невада, Орегон, Род Айлънд и Хаваи. В решение на Върховния съд от 6 юни 2005 г. обаче в делото Гонзалес срещу Райх съдът отсъдил със 6 гласа за и 3 против, че Конгресът има право да обяви медицинската марихуана извън закона, като по този начин поставя пациентите под федерално съдебно преследване дори и в щати, в които лечението е законно.

[редактиране] Холандия

Съществуват страни, където притежанието на марихуана в малки количества или дори търговията с нея в малки количества на определени за целта места не се преследва, което е довело на практика до декриминализация. Най-свободната в това отношение европейска страна е Холандия. Трябва да се има впредвид обаче, че употребата и не се преследва само на определени за целта места, стриктно контролирани от полицията. По този начин се постига контрол на самоличността на употребяващите марихуана и отделянето им от останалата част от обществото с оглед невъздействие при употребата и.