Марк Твен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марк Твен американски писател

Роден:	30 ноември 1835 Флорида, Мисури, САЩ
Починал:	21 април 1910 Елмайра, Ню Йорк, САЩ

Марк Твен (на английски Mark Twain, произнася се Марк Туейн, но в българския език се утвърждава произношението от френски) е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс– световноизвестен американски писател, журналист и хуморист (1835-1910). Твен пръв въвежда в творбите си разговорния американски говор на южните щати. Години по късно в “Зелените хълмове на Африка” Ърнест Хемингуей ще напише: “Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...”

Самюъл Лангхорн Клемънс (Марк Твен) е роден в град Флорида в Мисури и израснал в Ханибал в същия щат.

След смъртта на баща си през 1847, Твен започва работа като печатарски работник. По-късно работи като лоцман по река Мисисипи (1857-1861). От този период датира и псевдонима му. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. За произхода на псевдонима му има и друга хипотеза: Клеменс е използвал наготово псевдонима на един по-възрастен писател, Исая Селърс, който пръв се нарекъл Марк Твен, с намерение да го осмее. Каквато и да е истината около възникването на този псевдоним, в крайна сметка Марк Твен такъв, какъвто го познаваме днес, е роден на 3 февруари 1863 г., когато Клеменс за пръв път се подписва по този начин под хумористичен пътепис.

Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба” , публикуван в “Сатърди Прес”, Ню Йорк, през 1865. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. През 1867 разказът за скачащата жаба влиза в сборник събрани разкази и поставя основополагащия камък в литературната кариера на Твен. Характерно за Твен още тогава е, че поставя акцент не толкова върху това, какво точно се е случило, а върху това, как се е случило. Случката може и да е незначителна, но начинът му на разказване я прави завладяваща и смешна до сълзи.

Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. Посещава Европа, стига до Хаваите и описва преживяванията си в книгата “Глупаци в чужбина”, публикувана през 1869. В нея са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. Успехът от продажбите осигурява достатъчна финансова стабилност на младия Твен и през 1870 той се жени за Оливия Лангдън. Семейството заживява в Хартфорд, където остават до 1891. Твен сътрудничи на вестници и списания и изнася лекции. Между 1876 и 1884 той публикува няколко шедьовъра, сред които “Том Сойер” (1881) - започната няколко години по-рано, първоначално предназначена за възрастни, “Принцът и просякът” (1881) - кралят на Англия открива свой двойник в лицето на бедно момче и двамата разменят местата си, “Животът по Мисисипи” (1883) - сатирична атака срещу влиянието на Уолтър Скот, чийто романтизъм е причинил, според Твен, “неизмерима вреда” на прогресивните идеи, “Един янки в двора на крал Артур” и др. Интересно, че Марк Твен има критично отношение към романите и романистите. За себе си смята, че не притежава достатъчно аналитичен усет, за да пише романи, а в същото време славата на му на романист расте с всяка нова издадена книга. Той често се връща към жанра на пътеписа и много от най-добрите му романи представляват прикрити пътеписи.

“Хъкълбери Фин” (1884) днес се смята за най-високото художествено постижение на Марк Твен. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, на който е нещо като продължение. Хък, който не може да пише, “разказва” за приключенията си. Книгата откровено - без снизхождение и морализиране - представя кратък период от живота на едно отхвърлено от обществото момче, син на пропаднал пияница. Хък мрази цивилизацията, тя му е чужда. Опитите да бъде превъзпитан от благочестивата вдовица мис Дъглас не успяват. Хък избягва и потегля със сал по река Мисисипи. Към него се присъединява избягалия негър Джим. Кулминацията в романа е сцената с колебанието на Хък, дали да предаде Джим на господарите му, които го издирват или да не го предаде. И когато взема решението да не го предава, пък ако ще и да Господ да го накаже за това, съвестта и расовите предразсъдъци на цяла четяща Америка са подложени на изпитание. Оказва се, че едно неуко момче може да има по-здрави морални устои от всички, които са се опитвали да му преподават морал. През 1900 г. в “Човекът, който поквари Хадлибърг” Твен пише: "Нямам расови предразсъдъци... Единственото, което ме интересува, е дали даден човек е човешко същество – и толкова.”

Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езика, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си “Бил ли е Хък чернокож?” (Was Huck Black?) (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език. Именно това има предвид Хемингуей, когато заявява “Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...”

През 1890-те Твен загубва повечето от спестяванията при несполучливи финансови операции и собствената му издателска къща банкрутира. За да се съвземе от удара, потегля на световно лекторско турне, по време на което Суси, любимата му дъщеря, умира от менингит. Твен обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка и се завръща в САЩ през 1900. През 1902 решава да посети родния си град Ханибал, вдъхновил няколко от романите му. Плановете му за спокойно посещение са провалени от над 100 репортери, които го следват по петите и описват всяка негова стъпка.

Смъртта на съпругата му през 1904 и на втората му дъщеря помрачават късните години на писателя, която се отразява и в произведенията от този период, особено в автобиографията му, публикувана посмъртно (1924). Посмъртно е публикуван и романа “Мистериозния странник” (1916), в който действието се развива през 16-ти век в Австрия; там Сатаната казва: “Първият човек е бил лицемер и страхливец - качества, които са останали в рода му и до днес; те са фундаментът на всички построени цивилизации”

По време на дългата си писателска кариера Твен написва и голямо количество есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. В “Сандвичевите острови” (1873), например, описва как мисионерите покваряват населението на Хаваите, “Юбилеят на Кралица Виктория” (1897) представя с неодобрение помпозните тържества и пищни шествия на кралското общество в Англия, а "Монологът на крал Леополд” (1905) разкрива чрез драматичен монолог политическите злини, причинени от деспотизма.

Марк Твен умира на 21 април 1910 г.