Световен океан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Световен океан е общото название на непрекъсната водна обвивка на Земята, включваща всички океани и морета, свързани помежду си пряко или чрез протоци. Световният океан е част от хидросферата на Земята. Водата в Световния океан е с голяма топлоемност. Поемайки голяма част от топлината на Слънцето и отдавайки я, океаните оказват голямо, смекчаващо въздействие върху климата на Земята. Световният океан се дели от континентите на океани - Тихи океан, Атлантически океан, Индийски океан, Северен ледовит океан и морета. Самото име "океан" идва от гръцки (Ōkeanos, Океан - бог на морето в древногръцката митология).

Съдържание 1 Общи данни 2 Общи данни за соленоводните басейни 3 Геология и геоморфология 3.1 Форми на подводния релеф 4 Приливи и отливи 5 Морски течения 5.1 Видове 6 Екологично зониране

[редактиране] Общи данни

Площ - около 361,26 млн. km², което представлява около 70,8 % от земната повърхност (61 % от Северното полукълбо и 81 % от Южното полукълбо).

Обем - 1,34 млрд. km³.

Средна дълбочина около 3 700 m.

Максимална дълбочина - 11 034 m при Марианската падина.

Средна годишна температура: на повърхностните води - около 17,5 °С, най-висока - до 28 °С при Екватора, към полюсите се понижава до - 1,9 °С, в придънния слой - около 1,4-1,8 °С, в полярните области - под 0°С.

[редактиране] Общи данни за соленоводните басейни

Средна соленост на водите - около 35 ‰

Температура на замръзване -1,91 °С

Плътност - 1020 kg/m³

Морската вода съдържа (данните са в g/kg) главно натриеви (10,8), магнезиеви (1,29), калциеви (0,41), калиеви (0,40), хлорни (19,36) и др. йони. Тя е еднороден и постоянен разтвор, съставен от вода, 3,5 % соли, малко твърди частици, разтворени газове и органични вещества. От разтворените соли 85 % са натриев хлорид. Слабо намаление на съдържанието на соли има в полярните акватории, а слабо повишение - в южните и екваториални морета (Средиземно море, Червено море и др.). Скоростта на звука и електропроводимостта на морската вода е по-голяма, отколкото на сладката и се увеличава с повишаването на солеността и температурата. От морската вода се извличат натриев хлорид, натриев сулфат (мирабилит или глауберова сол), калиев хлорид; чрез дестилация се получава и сладка (питейна) вода.

[редактиране] Геология и геоморфология

Океанското дъно се дели на четири зони:

• Континентален шелф
• Континентален склон
• Континентално подножие
• Абисално дъно

[редактиране] Форми на подводния релеф

• Банки - изолирани подводни изпъкнали форми с плосък връх и стръмни склонове. Над банката водата е с дълбочина до 200 m. По произход са наносни, вулканични, тектонски, коралови и др. Банките са богати с риба райони (Нюфаундлeндска банка, Догербанк), но са опасни за корабоплаване.
• Гайоти - плосковърхи подводни вулканични планини. Над гайотите водата е с дълбочина от 200 до 2500 m. Разпространени са главно в северната част на Тихия океан.
• Подводни каньони - разклонени линейни форми на подводния релеф със стръмни склонове и V-образен напречен профил. Врязани са в континенталния склон на повече от 2000 m. Много от подводните каньони се свързват с речните долини на сушата.
• Подводни плата - самостоятелни морфоструктури, част от подводния релеф, в периферията на континенталния склон или успоредни на него. Почти равна повърхност с площ, достигаща до няколко хиляди квадратни километра; характеризират се с много стръмни склонове и стабилно силово поле. Изградени са от континентален тип земна кора, в която преобладават скалите с вулканичен произход.
• Средноокеански хребети - големи подводни верижни планини с меридионална или субмеридионална посока. Самостоятелни морфоструктурни зони с отделни области и регионални различия. Изградени от основни и ултраосновни скали. Характеризират се със силно разчленен релеф - надлъжни гребеновидни структури (рифтови долини) и напречни разломявания. Те са с висока сеизмична и вулканична активност. Образуват единна система с дължина около 75 000 km и широчина до 2 000 km, включват Атлантически хребет, Централноиндийски хребет (с Арабско-Индийски хребет), хребета Хакел в Северния Ледовит океан и Среднотихоокеански хребет. Отделни върхове на средноокеанските хребети се издигат над океанското ниво като острови с вулканичен произход: Тристан да Куня, Буве, Света Елена, Пасха и др.
• Дълбоководни ровове (падини) - самостоятелни морфоструктури, едри форми на подводния релеф, дълбоко врязани в абисалното дъно. Те са дълги и тесни, на дълбочина над 6000 m, с V-образен напречен профил и оградени с островни дъги. Характерни са висока сеизмичност и активна вулканична дейност. В дълбоководните ровове са измерени най-големите океански дълбочини - 11 034 m при Марианската падина и 10 882 m при Тонга.

[редактиране] Приливи и отливи

Дължат се на периодичното колебание на океанското равнище, земната повърхност и атмосферата под гравитационното въздействие на Луната и Слънцето. В Световния океан има 3 основни типа приливи - полуденонощни (през денонощието има 2 пълни и 2 малки), денонощни (1 пълен и 1 малък) и смесени (неправилни полуденонощни и денонощни). В открития океан разликата между приливите и отливите е до 1 m, в тесните заливи достига 18 m (залива Фънди в Канада). Предизвикват образуването на приливно-отливни течения в Световния океан и бор в речните устия.

[редактиране] Морски течения

Постъпателни движения на водните маси в Световния океан, предизвикани от действието на различни сили (на преобладаващия вятър, на триенето, гравитационни, приливообразуващи и др.). Голямо влияние оказва Кориолисовата сила, която ги отклонява в Северното полукълбо надясно, а в южното полукълбо - наляво.

[редактиране] Видове

• По произход
  • Предизвикани от триенето между въздушните и морските маси на морската повърхност
    • Дрейфови
    • Ветрови
  • Предизвикани от неравномерното разпределение на температурата и солеността на водата
    • Плътностни
  • Предизвикани от наклона на нивото
    • Отточни
    • Компенсационни и др.
• По продължителност във времето
  • постоянни (пасатните)
  • периодични (мусонните в Индийския океан, приливните)
  • временни
• По вертикално разположение
  • Повърхностни
  • Подповърхностни
  • Дълбочинни
  • Придънни
• По физични свойства
  • Топли
  • Студени
  • Неутрални
• По начин на движение
  • Праволинейни
  • Циклонични
  • Антициклонични.

[редактиране] Екологично зониране

Водите на Световния океан се делят на зони според обитаването им от организми и техните съобщества, в зависимост от измененията на температурата, осветеността, хидростатичното налягане, газовия режим, релефа на дъното, хранителните условия и др.

Основни екологични зони в моретата и океаните:

В бентала - дъното на водения басейн, включително дънните утайки, обитавано от микроорганизми, растения и животни (бентос):

1. Зона на прибоя (супралиторал) - ивицата суша, разположена по-високо от литорала, характерна с висока влажност. В тази зона се осъществява контактът между флората и фауната на сушата и морския басейн. Обитава се от тюлени, моржове, морски костенурки, морски лъвове и др. Флората е представена предимно от лишеи и водорасли.

2. Приливно – отливна (литорал) - контактна зона между сушата и морския басейн, периодично заливана и отводнявана, достига широчина до няколко километра, флората е представена главно от зелени, кафяви, червени и синьозелени водорасли, фауната - от безгръбначни и риби, приспособени към резките денонощни и сезонни колебания на температурата и солеността на водата, към действието на пряката слънчева радиация и прибоя.

3. Сублиторал (до дълбочина 200-500 m) - обхваща дълбочините, съответстващи на континенталния шелф. Най-продуктивната морска зона с изключително богата и разнообразна флора и фауна.

4. Батиал (от 500 до 3000 m) - обхваща дълбочините, съответстващи на континенталния склон . Характерни са слабата осветеност, малки колебания на температурата и солеността на водата. Разнообразни представители на зообентоса, но беден на растителност.

5. Абисал (3-6 km) - зона на дълбоководното дъно, липсва светлина, има постоянна температура 1-2 °С, соленост около 35 ‰, хидростатично налягане 30-60 МРа. Обитава се от абисални животни.

6. Ултраабисал (6-11 km) – най-дълбоката част на океана.

В пелагиала – водните слоеве от повърхността до дъното:

1. Епипелагиал - до 200 m;

2. Мезопелагиал - от 200 до 1000 m;

3. Дълбоководна зона - над 1000 m.

Основни екологични зони в сладководните басейни:

Бентал - литорал (до 5-7 m) и профундал (дълбоководна);

Пелагиал - епилимнион (до 5-8 m), металимнион (от 8 до 14-20 m) и хиполимнион (над 14-20 m).

В реките (в напречен профил):

рипал (крайбрежна зона) и

медиал (открита зона).