Стив Джобс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стив Джобс американски предприемач
Роден:	24 февруари 1955 Сан Франциско, САЩ

Стив Пол Джобс (на английски Steve Paul Jobs, правилна е също и дублетната форма Стийв Джобс) е водеща фигура в компютърното производство и главен изпълнителен директор на „Епъл“ (Apple).

Съдържание 1 Биография 2 Ранните години 3 Next 4 Завръщане в „Епъл“ 5 Външни препратки

[редактиране] Биография

Стив Пол Джобс е роден на 24 февруари 1955 в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Той е сирак, осиновен от Пол и Клара Джобс от Маунтаун Вю, Калифорния през 1955 година. Като ученик Стив не е щастлив в училището в Маунтаун Вю затова семейството се мести в Лос Алтос, Калифорния където учи в гимназията „Хоумстед“ (Homestead High School).

След училище Джобс посещава лекции на фирма-посредник на „Хюлет Пакард“ в Пало Алто. Там бива нает като летен работник. Друг работник в тази фирма е Стивън Возняк. Той е инженер с талант да изобретява електронни джаджи. Такава например е “синята кутия” — нелегално телефонно устройство с джобен размер, което позволява на потребителя да води безплатни разговори . Благодарение на уменията си в бизнеса, Джобс помага на Возняк да продава от тези устройства и на други хора.

През 1972 Джобс завършва гимназията „Хоумстед“ и се прехвърля в колежа „Рийд“ (Reed College) в Портланд, Орегон.

[редактиране] Ранните години

През 1974 започва работа като видеодизайнер в Атари, а през есента на 1974 се връща в Калифорния и посещава клуба на Возняк “Хоумбру Компютър Клъб” („Homebrew Computer Club“). В този клуб се правят различни електронни изобретения. Но стихията на Стив не е правенето на електронни уреди, затова не е заинтересован толкова от него. Неговото желание е да се занимава с продажба и маркетинг на готови продукти. Така той кани Возняк да създадат персонален компютър.

Съвместният им труд ражда компютъра „Apple I“, направен в спалнята на Стив, а след това прототипът му е изготвен в гаража.

Когато техният първи продукт е готов, Джобс го показва на местен продавач на електроника, който е заинтересован от творението им и поръчва 25 бройки от него. Пласират през 1976 и го предлагат за цена от $666. „Арple I“ е първият компютър с вграден видеоинтерфейс и on-board ROM (указва на машината как да зарежда други програми от външни източници). Доказателство за качеството на техния първи продукт е печалбата им от него, която възлиза на $774 000.

За да подобри своите маркетингови умения, които ще му са от полза за продажбата на „Apple I“, Стив се учи от свой приятел, работил в маркетинговия отдел на „Интел“. Веднага със започването на продажбите на техния продукт Джобс и Возняк виждат перспектива в това начинание и решават да основат компания, която да се занимава с разработване и продажба на персонални компютри. За да я създадат, те трябвало да продадат най-ценните си вещи. Джобс продава своя микробус „Фолксваген“, а Возняк — своя калкулатор „Хюлет Пакард“. Те печелят 1300 долара от продажбата и с тези пари (заедно с кредит от местен електронен инженер) стартират първата си продуктова линия. Возняк напуска „Хюлет Пакард“, за да стане вицепрезидент на компанията. Решават тя да носи името „Епъл“ (на англ. „ябълка“) в памет на щастливото лято, което Джобс прекарва като работник в Орегон.

През 1977 двамата проектират следващата си цел — „Apple II“. Той не се различава много от компактния и прост дизайн на предшественика си. „Apple II“ е голяма крачка напред, защото поддържа цветен дисплей, а освен това Джобс насърчава програмистите да правят програми за тази платформа и по този начин се изгражда библиотека от над 16 000 програми, създадени специално за новия продукт.

„Apple II“ прибира печалби от $139 000 000 за три години, което е растеж от 700%. Впечатлени от тези цифри, през 1980 година „Епъл“ получава място на Уолстрийт като цената на една нейна акция е първо 22, след това достига до 29 долара за един ден, а през 1982 достига цена от 30 долара.

Седем години след създаването си „Епъл“ се установява като силна компания с високи приходи и растеж от 150% на година. В този момент „IBM“, най-голямата компютърна компания на пазара, решава да се намеси в производството и продажбите на персонални компютри.

Две години след като „IBM“ представят своя модел, наречен „PC“ (от това име произхожда наименованието „PC“ на персоналните компютри), „IBM“ надминават „Епъл“ по продажби. Също така тяхната операционна система (ОС) става стандарт в компютърната индустрията. Най-лошото за „Епъл“ е, че предлаганата от тях ОС не е съвместима с тази на IBM, а от това следва, че и софтуерните продукти няма да могат да бъдат използвани от IBM компютри. Джобс смята, че за да победи IBM трябва неговите продукти да са съвместими с тяхните, затова той се нуждае от нови компютри.

През 1981 г. Джобс представя „Apple III“, който не се възстановява напълно на пазара след травматичното си начало, защото трябвало да му се спрат първите произведени 14 000 бройки заради лош дизайн и производствени грешки.

Но „Епъл“ не се отказват от целта си да победят „IBM“ и през 1983 представят следващият си компютър наречен „Lisa“ (на името на първата дъщеря на Джобс). Той е първият компютър, управляван с мишка. Но той не придобива популярност заради огромната си цена от 10 000 долара.

За да продължи съществуването на „Епъл“, Джобс все пак трябвало да измисли успешен компютър. Следващият му проект, който трябвало да възвърне славата на компанията му, се нарича „Макинтош“.

За радост на „Епъл“, продуктът е успешен и възвръща част от предишните позиции на компанията като я спасява от провал. Появата на „Макинтош“ се сравнява с появата на „Apple I“ и „гаражните“ дни на компанията. Самият „Макинтош“ има стабилни хардуерни характеристики (за своето време, разбира се). Той притежава 128К памет, двойно повече от „PC“ на „IBM“, като паметта може да бъде ъпгрейдвана до 192К. „Макинтош“ е оборудван с 32-битов процесор, значително превъзхождащ 16-битовия на „ІВМ“. Най-големият проблем на новия продукт на Джобс е, че той отново не е съвместим с този на „ІВМ“ като по този начин става доста трудно продаването му на големите корпорации, които са станали територия на „ІВМ“ и продукта им „РС“. Но най-големите достойнства на Макинтош не са паметта или процесорът, неговата сила се криела в лекотата на употребата му.

Джобс приема радикална стратегия за представянето на „Макинтош“. През 1984 г. машината е представена на публиката в шампионата по американски футбол Super Bowl, където взимат специално участие актьори и е използвана специална апаратура, чрез която да се представи новият продукт на „Епъл“. Представлението е доста внушително, като главното, което Джобс иска да направи, е да каже на публиката, че това е революционен продукт. Според него, той се явява като най-голямото творение за информационните технологии и появата му трябва да се сравнява с тази на телефона по времето на телеграфа, т.е. за да се използва, не е нужно да се учат хиляди страници с морзовата азбука, а просто да се вдигне слушалката и разговорът да започне. Това била неговата асоциация с компютър и леснотата на употребата му спрямо останалите компютри на пазара.

Когато „Макинтош“ се появява на пазара става хит, но един от колегите на Стив Джобс — Джон Скъли — решава, че самият Джобс вреди на компанията, и иска да го премахне от борда на директорите. Скъли иска да промени маркетинговия подход към продуктите на компанията и обявява, че компанията ще върви значително по-добре без Джобс.

Принуден от обстоятелствата, Джобс се оттегля за кратко от „Епъл“ — компанията, която сам създава и издига на върха.

[редактиране] Next

Джобс продава част от своя капитал в „Епъл“ на стойност 20 милиона долара. Прекарва дните в каране на колело на плажа, екскурзии до Италия и Париж преди най-накрая да започне да обмисля следващата си стъпка. Вдъхновението му идва през септември 1985 г., когато се среща с Пол Бърг от Станфордския университет, носител на Нобелова награда по биохимия. Бърг обяснява на Джобс голямото време и грешките, които се появяват при извличането на ДНК. Джобс решава, че този процес може да се подобри като скорост и качество, като се симулира върху компютър, но нобеловият лауреат му казва, че повечето университети не разполагат с необходимия за това софтуер и хардуер. Така се ражда следващата му идея — да снабди училищата с компютри.

На 12 септември 1985 г. Джобс окончателно напуска „Епъл“. След това новите му проекти са свързани най-вече със софтуерната индустрия, като компанията, която основава през 1989 г. се нарича „Next“. Първоначално иска да направи компютри от следващо поколение, значително по-добри от тези на „Епъл“, но това никога не се случва. Самата компания в началото произвежда компютри „Next“ и операционна система за тях, наречена отново „Next“. Най-общо казано това, което се случва с хардуерното подразделение, е че натрупва разходи на стойност от 250 милиона долара. Това е причината „Next“ да бъде закрита през 1993 г.

Джобс осъзнава, че не може да направи революция в хардуера и затова насочва всичките си усилия към софтуера. Поставя си за цел да създаде компютър, струващ 3000 долара, който да бъде използван от всички ученици по света. За негово съжаление плановете му не се изпълняват. През 1989г се произвежда компютърът „Next“, струващ 7000 долара, монохромен, без флопи-дисково устройство и без каквито и да е добри програми в него. Затова, когато е представен на академичния и корпоративен свят, е отхвърлен веднага. От този неуспешен компютър са направени 50 000 бройки и затова неговото производство се спира и компанията се фокусира върху производството на операционни системи. Едно от преимуществата ѝ е, че идвала с обещанието, че може да стартира на няколко различни платформи.

През 1994 на Джобс му хрумва гениална идея като разбира, че се дават много пари за направата на обектно-ориентирани продукти на софтуерния пазар. Той решава да направи своята операционна система „Next“ рай за обектно-ориентираното програмиране (ООП). Също така си поставя за цел да направи тази операционна система водеща през 90-те години и изцяло изградена на принципите на ООП.

Джобс вижда, че компютърните програми стават все по-големи и по-трудни за правене, но ООП променя това позволявайки на огромни, комплексни програми да бъдат компилирани много лесно. Програмистите могат да използват прекомпилирани парчета код, за да създадат около 80% от тяхната програма, като по този начин се спестява време и пари.

„Next“ става една добра платформа за компании, разработващи софтуер чрез ООП. Също така Джобс се свързва с рейтингови компании, които да му помогнат за подобряване рейтинга на „Next“ и приложението ѝ в компютърните фирми. Това, което правят тези компании, е да покажат на света най-голямото достойнство на „Next“ — възможността за лесно програмиране и подобряването и усъвършенстването на този процес, от който могат да се спестят значително количество средства. След това разпространяват статистика, според която една добра програма може да бъде направена с „Next“ за около два месеца, докато същата програма ще бъде направена с помощта на продукти от „Sun“ (един от основните играчи на пазара) за около две години. Така „Next“ става популярна в програмистките среди като платформа за бърза и качествена работа, която е по-бърза от продуктите на „Sun“ с около два до девет пъти.

От тези маркетингови стъпки се покачват и продажбите на „Next“. Привлечени са големи инвеститори като „Канон“ с инвестиции от над 100 милиона долара.

Следващата стъпка е насочена срещу платформата „Windows“ на „Майкрософт“, като убеждението на Джобс е, че тази операционна система е изключително неудобна за развитието на програмни продукти. Той желае да покаже на програмистите истинска платформа за програмиране в лицето на „Next“ и иска да измести „Майкрософт“ от пазара на ОС за производители на софтуерни продукти, особено за малки бизнескомпании с малък персонал и ниски приходи, които се нуждаят от бързо и евтино разработване на продукти.

Главаната цел е да позволи на малките компании да използват готови програмни библиотеки, като по този начин значително намаляват времето и разходите си за направата на програмни продукти. Тук Джобс показва поредното си сравнение, според което трима души, използващи неговата платформа, могат да направят това, което могат да направят 200 с тази на „Майкрософт“.

[редактиране] Завръщане в „Епъл“

Въпреки сравнително големите успехи на Джобс с „Next“, компанията не става един от големите играчи в компютърния бизнес. Но такъв играч си остава „Епъл“ и те купуват „NeXT“ през 1996 за сумата от 402 милиона долара, като по този начин връщат Джобс в компанията, която той сам основава.

„Епъл“ се възползват от платформата „Next“, като използват нейните силни черти и ги влагат в тяхната ОС, наречена „Mac OS X“. Освен това, благодарение на Джобс компанията увеличава продажбите си при представянето на новия си продукт „iMac“.

През последните години компанията излиза извън своя бранш като представя продуктите си „iPod“, портативен плеър и „iTunes“, софтуер за цифрова музика.

Интересен факт е, че Джобс работи в „Епъл“ няколко години на заплата от 1 долар на година, като това му носи прозвището на най-слабо платения президент на известна компания. След време всичко си идва на мястото и получава годишна заплата от 219 млн. долара.

През 1986 година Джобс заедно с Едуин Кетмул основават компанията „Пиксар“ („Pixar“), занимаваща се с компютърни анимации. Тя се ражда, когато Джобс откупува графично студио на Джордж Лукас за 10 млн. долара. През последните години „Пиксар“ е доста известна благодарение на филмите си “Играта на играчки”, “Търсенето на Немо” и “Феноменалните”.

Джобс се жени за Лоурийн Пауъл през 1991, двамата имат три деца. Той има и друго дете от предишната си връзка - дъщеря Лиса. На 31 юли 2004 г. постъпва в болницата, за да бъде премахнат тумор, намиращ се в панкреаса му. От тогава лидерството в „Епъл“ поема Тим Куук.

[редактиране] Външни препратки