Финикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е антична страна, намираща се на брега на Средиземно море,( на сегашната територия на Ливан и Сирия). Жителите на страната, финикийците (на гръцки Φοίνικες), създали развита цивилизация с развито занаятчийство, морска търговия и богата култура. Финикийската писменост станала една от първите в историята системи на фонетическо писане. Най-голям разцвет финикийската цивилизация има през 1200—800 г. пр.н.е.. През 4 век пр.н.е. Финикия е превзета от персите, а през 332 пр.н.е. от Александър Македонски.

Главните градове на Финикия били Ако, Ахзив, Тир, Цараат (Сарепта), Сидон (Сайда), Берит (Бейрут), Библ (Гебал), Триполис (Триполи), Арвад и Угарит (Рас-Шамра).

[редактиране] История

Името Финикия (Библия, Деяния 11:19; 15:3; 21:2) произхожда най-вероятно от гръцкото φοινως — «червен». Възможно е така гърците да са наричали тази страна заради основното, с което народът й търгувал (пурпур); друго, по правдоподобно обяснение е, че така са наричали «страната на червеното слънчево божество Финик» (Φοϊνιξ), появяващо се от изток. Според Херодот, Финикия се простирала от Посидия до Палестина. При Селевкидите са смятали, че тя заема територията от Орфосия (устието на Нар-Берид) до устието на Нар-Зерк. По-късните географи (например Страбон) считат, че Финикия заема целия бряг до Пелусия, а според други южната й граница опира до Кесария и Кармил. Само римското късно провинциално деление разпростирало името на Финикия и върху вътрешните области чак до Дамаск, но в последствие и римляните започват да различават Приморска Финикия от Ливанска Финикия. При Юстиниан дори Палмир бил включен в състава на последната. В Библията (Мк 7:26) се говори за «сирофиникийците», за да може те да бъдат различавани от африканските финикийци, които римляните наричали «пуни».

[редактиране] Финикия в Библията

За финикийците в Библията няма събирателно наименование. Както всички потомци на Ханаан, те се наричат «ханаанци» (Битие. 10:19; Йов 40:25; Ос. 12:7) или биват наричани по имената на главните им градове, (преди всичко Сидон (Суд. 3:3; 10:6; 3 Цар. 5:6; Иез. 27:8) и Тир (Пс. 82:8; 86:4). Предците на финикийците в Библията са наречени Ханаан и Хам (Бит. 10:6,15).

Крайбрежното разположение на финикийските градове спомагало за развитието на търговията. Установено е, че още през второто хилядолетие пр.н.е. са съществували търговски връзки между финикийските градове и Египет. Периодът на най-голям подем за търговията на финикийците започнал около 1200 пр.н.е., когато вътрешните области на Палестина били заемани от израелтяните, а Сирия – от арамеите.

Отделни финикийски градове се превърнали в самостоятелни градове-държави. В по-ранни времена такава роля играел Сидон, а по-късно мястото му било заето от Тир. Финикийските градове били готови по-скоро да плащат данък на континенталните държави за да не пречат на търговията им, отколкото да водят войни за независимост. В търсенето на евтини суровини и нови пазари и печалба финикийците плавали по цялото Средиземно море, достигнали до Атлантическото крайбрежие на Испания и дори до Британските острови, откъдето изкупували олово. Опорните им пунктове се намирали в Испания, в Сицилия, Сардиния и Корсика, но най-голямо значение придобили северноафриканските колонии, и предимно Картаген – най-опасният противник на Рим. Финикийският флот, изпратен от фараона Нехо (Нехао), извършил географски подвиг – плаване около Африка. Ярко описание на финикийската търговия е дадено в книгата на Иезекил (Иез. 27).

[редактиране] Отношения с другите народи в региона

От финикийците гърците получават знанията за производството на стъкло и приемат азбуката.

Предсказанията на пророците за предстоящия съд над Тир (Ис. 23; Иез. 26—28) се сбъдват, когато след периода на персийското господство Александър Македонски завоюва и разрушава този град. Но Тир скоро е възстановен. Тежък удар за финикийската търговия обаче нанася падането и окончателното разрушаване на Картаген. В римската епоха Финикия става част от Сирия.

Отношенията на Финикия с Израел имали епизодически характер. По времето на Давид и Соломон тирският цар Хирам оказвал на Израел икономическа помощ и им заемал финикийски майстори за строителството на флота и моряци за експлоатацията им.. Женитбата на Ахав с Иезавел – дъщеря на сидонския цар Ефваал, имала важно политическо значение, но оказала пагубно влияние върху израелската религия. В Деяния Финикия е спомената като земя, през която минава пътя от Йерусалим до Антиохия (Деян. 11:19; 15:3). За Илия (3 Цар. 17:9), както и за Иисус (Матей. 15:21), това е област, лежаща зад границите на Израел и място, където от време на време отивали в търсенето на уединение за размишления и молитви.