Хеопсова пирамида
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Хеопсовата пирамида, известна още като Великата пирамида, Голямата пирамида в Гиза и Пирамидата на Хеопс, е най-старият и последно останал архитектурен паметник, един от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида на света. Въпреки че не е намерен нито един погребан фараон, египтолозите предполагат, че Хеопсовата пирамида е служила за гробница на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет през 2606-2583 г. пр.н.е. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону).
Според египтолози като Марк Ленър и д-р Захи Хавас, Хеопсовата пирамида е построена за около 20 години, като най-точната година на нейното завършване е ок. 2580 пр.н.е. Хеопсовата пирамида е най-старата и най-голямата пирамида от трите пирамиди в Гиза.
Първоначално пирамидата е имала височина 146,5 m и страна на основата 231 m, но днес тя е висока 138,75 m, а основата й има дължина 230,4 m. Четири хилядолетия тя е най-високата постройка в света преди да бъде построена 160-метровата катедралата в Линкълн.
