Виктория (Обединено кралство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктория кралица на Обединеното кралство
Родена:	24 май 1819 Лондон, Великобритания
Починала:	22 януари 1901 о. Уайт, Великобритания

Виктория (пълно име Александрина Виктория; на английски Alexandrina Victoria) е кралица на Обединеното кралство от 20 юни 1837 до своята смърт. Управлението ѝ продължава над 63 години, повече, отколкото на всеки друг британски монарх. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия.

Управлението на Виктория е свързано с териториалната експанзия на Британската империя. Викторианската ера съвпада с Индустриалната революция, период на дълбоки обществени, икономически и технологични промени в Обединеното кралство. Виктория е и последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник е от династията Сакс-Кобург-Гота.

[редактиране] Ранни години

Бащата на Виктория, принц Едуард Август, херцог на Кент, е четвърти син на Джордж III. Херцогът на Кент, както много други синове на Джордж III, се жени късно. Най-големият, уелският принц Джордж (бъдещият крал Джордж IV) се жени, но има само една дъщеря, принцеса Шарлота Августа. Когато тя умира през 1817, останалите синове на Джордж III бързат да се оженят и да създадат потомство, така че да продължат родословната линия. Така, на петдесетгодишна възраст, херцогът на Кент се жени за Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, сестра на съпруга на принцеса Шарлота и бъдещ крал на Белгия Леополд и вдовица на Карл фон Лайнинген. Виктория, единственото дете на двойката, е родена в двореца Кенсингтън в Лондон на 24 май 1819.

Макар и кръстена Александрина Виктория, още от своето раждане тя е известна официално като принцеса Виктория Кентска, а в семейството е наричана Дрина. Бащата на принцеса Виктория, херцогът на Кент, умира от пневмония осем месеца след раждането ѝ. Дядо ѝ, Джордж III, умира сляп и луд по-малко от седмица по-късно. Чичото на принцеса Виктория, принцът на Уелс, наследява короната и става крал Джордж IV. Въпреки че е на предна позиция в реда на наследяване, в първите си години Виктория учи само немски, родният език на майка ѝ и на гувернантката ѝ. След като става на три години започват да ѝ преподават английски. По-късно тя научава още италиански, гръцки, латински и френски език.

Когато принцеса Виктория Кентска става на единадесет години, нейният чичо, Джордж IV, умира бездетен, оставяйки трона на своя брат Уилям IV. Тъй като новият крал е бездетен, младата принцеса Виктория става предполагаем престолонаследник. Тъй като по това време законът няма специални предписания за деца-монарси, Виктория би управлявала страната като възрастен. За да предотврати такова развитие, през 1831 Парламентът гласува Закона за регентството, според който майката на Виктория, херцогинята на Кент, би действала като регент по време на малолетието на кралицата. Парламентът игнорира съществуващия прецедент и не създава съвет, ограничаващ правата на регента.

Принцеса Виктория среща бъдещия си съпруг, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, когато е на шестнайсет години. Той е неин първи братовчед, а баща му е брат на херцогинята на Кент. Чичото на принцеса Виктория, крал Уилям IV, не одобрява връзката, но съпротивата му не успява да разубеди двойката.

[редактиране] Начало на управлението

Младата Виктория, изобразена при нейната коронация

Уилям IV умира на 20 юни 1837 на 67-годишна възраст, оставяйки трона на Виктория. Тъй като младата кралица е навършила осемнайсет години малко преди това, регентството не е необходимо. По Салическия закон жена не може да управлява Хановер — държава, имаща общ монарх с Великобритания от 1714. Така Хановер е наследен не от Виктория, а от чичо й, Ернст Август. Тъй като кралицата още е неомъжена и бездетна, той става също и престолонаследник на британската корона.

Когато Виктория се възкачва на трона, правителството е контролирано от партията на вигите, която е на власт от 1830. Министър-председателят Уилям Ламб, 2-ри виконт на Мелбърн, се превръща в основен източник на влияние за политически неопитната кралица, разчитаща на неговите съвети. Правителството на Мелбърн не се задържа дълго, поради нарастващата си непопулярност и най-вече поради затрудненията в управлението на колониите. В Канада Великобритания е изправена пред въстание, а в Ямайка колониалното законодателно събрание протестира срещу британската политика като отказва да гласува закони. През 1839, неспособно да се справи с тези проблеми, правителството на лорд Мелбърн подава оставка.

Кралицата натоварва Робърт Пийл от партията на торите да състави ново правителство, но е изправена пред Кризата на спалнята. По това време е обичайно министър-председателят да назначава членовете на кралското домакинство и това често се прави според партийни предпочитания. Много от дамите на спалнята на кралицата са съпруги на виги и сър Робърт Пийл иска да ги замени със съпруги на свои привърженици. Виктория силно се противопоставя на отстраняването на тези дами, които счита за свои приятелки, а не за членове на церемониална институция. Сър Робърт Пийл решава, че не може да управлява при тези обстоятелства и подава оставка, оставяйки Мелбърн да се върне на власт.

[редактиране] Женитба

Принц Албърт, съпругът на кралица Виктория

Кралицата се омъжва за принц Албърт на 10 февруари 1840 в двореца Сейнт Джеймс. Албърт обикновено е наричан принц-консорт, въпреки че официално получава титлата едва през 1857.

По време на първата бременност на Виктория осемнайсетгодишният Едуард Оксфорд се опитва да я убие, докато се движи, заедно с принц Албърт, с карета в Лондон. Оксфорд стреля два пъти, но не успява да я улучи. Той е съден за държавна измяна, но е оправдан поради невменяемост. Лудостта на Оксфорд е оспорвана, възможно е просто да е търсил популярност. Според мнозина зад атентата стои чартистка конспирация, а според други той е организиран от привърженици на престолонаследника, краля на Хановер. Тези конспиративни теории предизвикват вълна от патриотизъм и лоялност из цялата страна.

Опитът за убийство не оказва въздействие върху здравето или бременността на кралицата. Първото дете на кралската двойка, наречено Виктория, е родено на 21 ноември 1840. От щастливия брак на Виктория и принц Албърт се раждат още осем деца. Албърт е не само съпруг на кралицата, но също и важен политически съветник, замествайки лорд Мелбърн като водеща фигура в живота ѝ. Намерила нов партньор, Виктория вече не разчита на дамите-виги в двора си. Така, когато вигите на Мелбърн губят изборите през 1841 и са заменени от торите на Пийл, Кризата на спалнята не се повтаря. Виктория продължава тайно да си пише с лорд Мелбърн, но влиянието му постепенно намалява с нарастването на това на принц Албърт.

На 13 юни 1842 Виктория прави първото си пътуване с влак, изминавайки разстоянието от Слау близо до замъка Уиндзор до Падингтън в Лондон със специален кралски вагон, предоставен от Голямата западна железница. Заедно с нея са съпругът ѝ, принц Албърт, и инженерът на Голямата западна железница Айзъмбард Кингдъм Брънел.

През 1842 са направени три опита за убийството на кралицата. На 29 май Джон Френсис, най-вероятно търсещ известност, насочва пистолет срещу нея, но не успява да стреля. На следващия ден той отново се опитва да стреля по нея, но не улучва. Той е осъден за измяна, но смъртната му присъда е заменена с доживотна каторга. Според принц Албърт тези опити са окуражени от оправдаването на Оксфорд през 1840. На 3 юли, дни след присъдата срещу Френсис, друго момче, Джон Уилям Бийн, се опитва да стреля по кралицата. Въпреки че оръжието му е заредено само с хартия и тютюн, престъплението му подлежи на смъртна присъда. Принц Албърт чувства, че такова наказание е твърде тежко, и окуражава Парламента да приеме закон, според който насочването на оръжие срещу кралицата, удрянето ѝ, хвърлянето на предмет по нея или показването на оръжие в нейно присъствие с цел да бъде уплашена се наказва със седем години затвор и бой с камшик. Така Бийн е осъден на осемнадесет месеца затвор. Нито той, нито други, нарушавали закона по-късно, не са наказвани с бой.

[редактиране] Ранновикторианска политика

Правителството на Пийл се изправя пред криза, свързана с отменянето на Зърнените закони. Много тори (вече известни също като консерватори) се противопоставят на отмяната, но някои от тях (пийлитите) и повечето виги я подкрепят. Пийл се оттегля през 1846, след като отмяната е гласувана с малко мнозинство, и е заменен от лорд Джон Ръсел. Неговото правителство, макар и съставено от виги, не е харесвано от кралицата. Особено неприятен за Виктория е външният секретар Хенри Джон Темпъл, трети виконт Палмерстън, който често действа без консултации с кабинета, министър-председателя или кралицата. През 1849 Виктория подава оплакване до лорд Джон Ръсел, твърдейки, че Палмерстън е изпратил официални съобщения до чужди лидери без нейно знание. Тя повтаря протеста си през 1850, но без успех. Едва през 1851 лорд Палмерстън е отстранен от служба. В този случай той без консултации с министър-председателя обявява подкрепата на британското правителство за държавния преврат във Франция.

Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 един безработен и недоволен ирландец, на име Уилям Хамилтън, се опитва да уплаши кралицата, стреляйки със зареден с барут пистолет в нейно присъствие. Той е обвинен по закона от 1842. Признава се за виновен и получава максималната присъда от 7 години каторга. През 1850 кралицата е ранена от може би лудия бивш офицер Робърт Пейт. Докато пътува с карета, Пейт я удря с бастуна си, смачквайки бонето ѝ и успявайки да я удари. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.

През 1851 се провежда първото Световно изложение. Организирано от принц Албърт, то е официално открито от кралицата на 1 май 1851 г. Въпреки страховете на мнозина, то се оказва невероятен успех и приходите са използвани за създаването на Южнокенсингтънския музей, по-късно наречен Музей Виктория и Албърт.

Правителството на лорд Джон Ръсел пада през 1852, когато министър-председател става консерваторът Едуард Смит-Стенли, 14-ти граф на Дерби. Лорд Дерби не остава дълго на власт, тъй като не успява да запази мнозинство в Парламента. Той подава оставка след по-малко от година на поста. Виктория вече няма търпение да приключи този период на слаби кабинети. И кралицата, и съпругът ѝ енергично насърчават създаването на коалиция между виги и пийлити. В крайна сметка е съставено такова правителство, водено от пийлита Джордж Хамилтън-Гордън, 4-ти граф на Абърдийн.

Един от най-значимите актове на новото правителство е включването на Обединеното кралство в Кримската война през 1854 на страната на Османската империя срещу Русия. Точно преди влизането на Великобритания във войната слухове, че кралицата и принц Албърт предпочитат страната на руснаците, намаляват популярността на кралската двойка. Въпреки това, Виктория публично обявява недвусмислена подкрепа за войските. След края на войната тя създава кръста Виктория, награда за храброст.

Тъй като действията му по време на войната се оспорват от мнозина, лорд Абърдийн се оттегля през 1855 и е заменен от лорд Палмерстън, с когото кралицата се примирява. Палмерстън също е отстранен през 1857, поради непопулярно поведение във военен конфликт, Втората опиумна война. Той е заместен от лорд Дерби. Сред забележителните събития от управлението на Дерби е Сипайския метеж срещу управлението на Британската източноиндийска компания в Индия. След потушаването на бунта, Индия е поставена под прякото управление на короната, макар че титлата императрица на Индия е въведена по-късно. Вторият кабинет на Дерби не се задържа повече от първия. Той пада през 1859 и Палмерстън се връща на власт.

[редактиране] Вдовство

Принц-консортът умира през 1861, оставяйки Виктория в почти постоянно състояние на траур и носеща черно до края на живота си. Тя избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години, което ѝ спечелва прякора вдовицата от Уиндзор. Тя гледа на своя син, принцът на Уелс, като на лекомислен и безотговорен младеж, обвинявайки го за смъртта на баща му. Виктория започва все повече да разчита на своя шотландски слуга Джон Браун. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякора госпожа Браун.

Изолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралската си резиденция. Междувременно Парламентът гласува един от най-важните британски закони на 19 век, Актът за реформа от 1867. Лорд Палмерстън енергично се противопоставя на избирателната реформа, но правителството му пада след неговата смърт през 1865. Той е наследен от граф Ръсел, а след това от лорд Дерби, при чието управление е приет Актът за реформа.

[редактиране] Гладстон и Дизраели

През 1868 на власт идва човекът, оказал се любимият министър-председател на Виктория, консерваторът Бенджамин Дизраели. Правителството му обаче скоро пада и той е заменен от Уилям Гладстон, член на Либералната партия, както става известна коалицията на виги и пийлити. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на Виктория, така и на Дизраели. Кралицата веднъж отбелязва, че той се обръща към нея, като че ли тя е митинг. Тя не харесва Гладстон, както и неговата политика, като в същото време се възхищава от Дизраели. При правителството на Дизраели, в началото на 1870-те, кралицата започва постепенно да излиза от постоянния си траур и изолация. С окуражаването на своето семейство тя става по-активна.

През 1872 Виктория претърпява шестия си инцидент с оръжие. Докато слиза от карета, седемнайсетгодишен ирландец, Артър О'Конър, се втурва срещу нея с пистолет в едната ръка и петиция за освобождаване на ирландски затворници в другата. Пистолетът не е зареден. Намерението на младежа вероятно е да принуди Виктория да приеме петицията. Джон Браун, намиращ се до кралицата, събаря момчето на земята преди тя да успее да види пистолета. Той е награден със златен медал за смелостта си. О'Конър е осъден на каторга и телесно наказание според закона от 1842, но Виктория отменя втората част от присъдата.

Тази карикатура, Нови корони за стари по известна арабска приказка, показва Дизраели като амбулантен търговец, предлагащ на Виктория императорска корона.

Дизраели се връща на власт през 1874, когато империалистически чувства обхващат мнозина в страната и в Европа, включително новия министър-председател и кралицата. През 1876, окуражена от Дизраели, кралицата приема титлата императрица на Индия, която е официално призната с Акта за кралските титли. Виктория възнаграждава министър-председателя с титлата граф на Биконсфилд.

Правителството на лорд Биконсфилд пада през 1880, когато либералите печелят общите избори. Гладстон изоставя ръководството на Либералната партия четири години по-рано и кралицата натоварва със съставянето на правителство техният лидер в Камарата на представителите Спенсър Кавендиш, маркиз на Хартингтън. Той отказва с аргумента, че не може да има либерално правителство без Гладстон и той няма да служи под ръководството на друг. Виктория няма голям избор и назначава Гладстон за министър-председател.

Последното от покушенията срещу живота на Виктория става през 1882. Един луд шотландец, Родърик Маклийн, стреля по кралицата в нейната карета, но не улучва. След 1842 всеки нападател на кралицата е съден за дребно провинение с присъда до седем години, но Маклийн е съден за държавна измяна, наказуема със смърт. Той е оправдан поради невменяемост и е изпратен в лудница. Виктория показва силно раздразнение от присъдата „невинен, но луд“ и на следващата година насърчава въвеждането на присъда „виновен, но луд“.

Конфликтите на Виктория с Гладстон продължават и през следващите години. Тя е принудена да приеме предлаганите от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, който значително увеличава броя на избирателите. Правителството на Гладстон пада през 1885 и е заменено от кабинет на консерватора Робърт Гаскойн-Сесил, 3-ти маркиз на Солсбъри. Гладстон се връща на власт през 1886 и предлага Законопроект за ирландско самоуправление, който дава на Ирландия отделно законодателно събрание. Виктория се противопоставя на закона, който според нея подкопава Британската империя. Когато законопроектът е отхвърлен от Камарата на представителите, Гладстон подава оставка и позволява на Виктория да върне лорд Солсбъри като министър-председател.

[редактиране] Последни години

Кралското семейство през 1880

През 1887 Обединеното кралство празнува златния юбилей на Виктория. Тя отбелязва 20 юни 1887, петдесетата годишнина от възкачването ѝ на трона, с банкет, на който са поканени петдесет европейски крале и принцове. На следващия ден тя участва в процесия, която по думите на Марк Твен „се простираше, докъдето поглед стига, в двете посоки“. По това време Виктория е извънредно популярен монарх. Скандалът с предпологаемата връзка със слугата ѝ затихва след смъртта на Джон Браун през 1883, което дава възможност кралицата да бъде възприемана като символ на висок морал.

Виктория е принудена още веднъж да изтърпи правителство на Уилям Гладстон през 1892. След провала на последния му Законопроект за ирландско самоуправление, той се оттегля през 1894, за да бъде заменен от либерала-империалист Арчибалд Примроуз, 5-ти граф на Роузбъри. През 1895 лорд Роузбъри е заменен от лорд Солсбъри, който остава на поста до края на управлението на Виктория.

Към септември 1896 Виктория вече е управлявала повече от всеки друг английски, шотландски или британски монарх. По нейно искане всички публични тържества са отложени до 1897, диамантения юбилей на кралицата. Колониалният секретар Джоузеф Чембърлейн предлага юбилеят да бъде превърнат във фестивал на Британската империя. Заради това са поканени министър-председателите на всички самоуправляващи се колонии, заедно с техните семейства. Процесията, в която участва и кралицата, включва войскови части от всяка британска колония или владение, както и войници, изпратени от индийските принцове, подчинени на Виктория като императрица на Индия. Празненаствата на диамантения юбилей са повод за силни прояви на привързаност към седемдесетгодишната кралица, която вече е прикована към инвалидна количка.

През последните години на Виктория Обединеното кралство е въвлечено в Англо-бурската война, която получава ентусиазираната подкрепа на кралицата. Личният ѝ живот е свързан с много трагедии, включително смъртта на сина й, Алфред фон Сакс-Кобург-Гота, фаталното заболяване на дъщеря ѝ, императрицата на Германия, и смъртта на двама от внуците ѝ. Последната ѝ публична церемония е през 1899, когато поставя първия камък на новите сгради за музей на изящните изкуства, станал по-късно известен като Музей Виктория и Албърт.

Следвайки навика, придобит след овдовяването си, Виктория прекарва Коледа на 1900 във вилата Осбърн хаус на остров Уайт, проектирана от самия принц Албърт. Тя умира там на 22 януари 1901 след като е управлявала 63 години, 7 месеца и 2 дни - повече от всеки друг британски монарх в историята. Погребението ѝ се провежда на 2 февруари. След двудневно поклонение тя е погребана в Мавзолея Фрогмор до своя съпруг.

Виктория е наследена на трона от своя син, който управлява като Едуард VII. Смъртта на кралицата прекъсва управлението на Хановерската династия в Обединеното кралство. Едуард VII също като баща си, принц Албърт, принадлежи към династията Сакс-Кобург-Гота. Синът и наследник на Едуард VII, Джордж V, променя името на династията на Уиндзор по време на Първата световна война, тъй като Сакс-Кобург-Гота звучи твърде германско - това е един от ранните примери за политическа коректност.

[редактиране] Наследство

Статуя на кралица Виктория в центъра на Бристол, Англия

Осем от деветте деца на Виктория се женят за членове на европейски кралски семейства, а деветото, принцеса Луиза, за шотландски херцог. Много от останалите ѝ наследници също се женят в кралските фамилии на Европа, спечелвайки на Виктория името бабата на Европа. Към 2004 европейските действащи и бивши монарси, потомци на Виктория са: кралицата на Обединеното кралство, кралят на Норвегия, кралят на Швеция, кралицата на Дания, кралят на Испания, бившият крал на Гърция и бившият крал на Румъния.

На името на Виктория са наречени различни места по света: Виктория - щат в Австралия, Виктория - столицата на Британска Колумбия и Реджайна - столицата на Съскачеуан в Канада, Порт Виктория - столицата на Сейшелските острови, Виктория - най-голямото езеро в Африка и Виктория - най-големият водопад с непрекъсната водна завеса в света.

Кралица Виктория изживява период на непопулярност в първите години на вдовството си, но през 1880-те и 1890-те става изключително харесвана. През 2002 Би Би Си провежда анкета за определяне на 100 най-велики британци и Виктория е поставена на осемнайсто място.

Нововъведенията на Викторианската епоха включват още пощенските марки, на първата от които, Penny Black от 1840, е изобразен портрет на кралицата, както и железниците.

[редактиране] Потомство

[редактиране] Вижте още

• Викторианска архитектура
• Викторианска епоха
• Викторианска мода
• Викториански морал

Тази статия е включена в списъка на избраните на 2 март 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.