Джоузеф Конрад
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джоузеф Конрад британски писател |
|
Роден: | 3 декември 1857 Бердишов, дн. Украйна |
---|---|
Починал: | 3 август 1924 Кентърбъри, Великобритания |
Джоузеф Конрад е романист, поляк по произход.
Роден на 3 декември 1857 г. в Бердишов (днешна Украйна) като Жозеф Теодор Конрад Корзеновски, той е бил отгледан в окупираната от Русия Полша. Баща му е бил разорен аристократ, писател и преводач, бил е арестуван от окупаторите заради своята патриотична дейност и изпратен в сибирски затвор, където трябвало да извършва тежка физическа работа. Скоро след това, майка му, която била в изгнание, умряла от туберкулоза. Въпреки че бащата на Конрад се върнал в Краков, той също умрял четири години по-късно.
Впоследствие, Конрад бил отгледан от чичо си в Швейцария. Конрад напуснал училище на 17 години и станал моряк във Френската търговска флота. Той водел авантюристичен живот — отплавал от Марсилия и се замесил в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г., след като се опитал да се самоубие, Józef постъпил на работа на един британски кораб, за да се отърве от военна служба във Франция. Той взел диплома за капитан на търговски кораб, научил английски преди да стане на 21 години и накрая станал натурализиран британец през 1884 г. Тогава си сменил името на Джоузеф Конрад. Той живял в Лоустофт, Съфолк, а по-късно близо до Кентърбери, Кент.
Конрад пътувал много. Той трупал впечатления от най-различни екзотични места по света, като после ги използвал в романите си. Конрад посетил Австралия, няколко острова в Индийския океан и южния Тихи океан, и дори плавал по река Конго в Африка. През 1894 г., на 36 години, Конрад решил да изостави морето и заживял в Англия. След две години той се оженил за англичанката Джеси Джордж, от която имал два сина.
Първият му роман, „Глупостта на Алмейър“ („Almayer's Folly“), в който се разказва за Малайзия, е написан на английски и издаден през 1895 г. По онова време френският е бил най-говоримият език, като на Конрад той му е бил втори език. Имайки предвид това, забележително е, че Конрад е писал свободно и ефективно на своя трети език, английския.
Литературното творчество на Конрад скъсява разстоянието между класическата литература, чиито представители са Чарлс Дикенс и Фьодор Достоевски, и зараждащия се модернизъм. Любопитно е, че той не харесвал нито Достоевски, нито руските писатели, като изключение бил само Иван Тургенев. Конрад е най-известен с разказа си Сърцето на мрака (Heart of Darkness). Той използва символизъм често в своите произведения.
Джоузеф Конрад умрял от сърдечна атака на 3 август 1924 г. и бил погребан в Кентърберийското гробище, Кентърбери, Англия, като на надгробната му плоча има допуснати три грешки в името му.
Филмът на Алфред Хичкок „Саботаж“ (1936 г.) е създаден по романа на Конрад „Тайният агент“, а един друг негов роман, "Сърцето на мрака, е послужил за основа на филма от 1979 г. „Апокалипсис сега“.
През 2001 г. редакцията на Модерната американска библиотека избрала 100-те най-добри романа на английски език за 20 век. Джоузеф Конрад оглавил тази класация по брой включени романа — общо четири.
[редактиране] Творчество
[редактиране] Цитати
„Да бъде проклет този човек, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича — и да използва своето доверие в живота.“
[редактиране] Външни препратки
- Подробна биобиблиография (на английски език)
- Биография и списък на произведенията му(на английски език)