Луи XIV (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Луи XIV крал на Франция |
|
 |
|
| Роден: | 5 септември 1638 ..., Франция |
|---|---|
| Починал: | 1 септември 1715 ..., Франция |
Луи XIV (1638-1715)- крал на Франция и Навара от 1643 до 1715 г. Луи е най-дълго царувалият владетел в модерната история на света. Дофинът Луи става едва четиригодишен крал след смъртта на своя баща Луи XIII на 14 май 1643 г. Реално Луи започва да управлява държавата едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. В историята Луи остава известен като "Краля слънце", наречен така заради блясъка на неговия двор, недостижим за нито един друг. Луи има за главна цел да превърне Франция в най-силната държава в Европа и за тази цел води четири войни: Войната за Пфалцкото наследство, Третата холандска война, Войната на величествения алианс и Войната за испанското наследство. Той продължава абсолютичната политика на кардиналите Ришельо и Мазарини и успешно завършва създаването на централизирана държава.
Исторически и политически учени го определят като просветен деспот. Луи XIV е прототипът за абсолютен монарх. Той често обичал да повтаря репликата си "Държавата това съм аз", но според някои историци тези думи са мит или дело на неговите политически опоненти. Противно на този цитат звучи това, което пише херцог дьо Сен Симон в една своя книга за царуването на Луи XIV. Там се казва, че на смъртно легло краля е заявил "аз си отивам, но държавата винаги ще съществува".
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Луи е роден на 5 септември 1638 г. в Сен Жермен. Родителите му Луи XIII и Ана Австрийска са имали безплоден брак 23 години и раждането на престолонаследника е прието като божи дар. След раждането си получава традиционните звания "първи син на Франция" и дофин. Луи XIII и Ана имат втори син, роденият през 1640 г. херцог Филип Анжу (след смъртта на чичо си Гастон Орлеански става херцог на Орлеан). След като Луи XIII умира и четиригодишният Луи XIV се възкачва на престола, Ана Австрийска управлява като регент, въпреки че преживе нейният съпруг й е имал слабо доверие и се е опитвал тя да получи малко власт след смъртта му. Ана поверява държавното управление на първия министър кардинал Джулио Мазарини, когото висшата аристокрация и гражданите не харесват заради нефренския му произход (Мазарини е италианец).
[редактиране] Фрондата
След края на Тридесетгодишната война (1618-1648) във Франция избухва първата Фронда (въстание срещу френското правителство). Тя е провокирана от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на Ришельо. Мазарини иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През 1648 г. той налага данък на членовете на Парижкия парламент, които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини отвръща, като заповядва парламентаристите да бъдат задържани, поради което в Париж избухва бунт. 10 годишният Луи и придворните му, бягат от Париж. След подписването на Вестфалския мирен договор, Луи дьо Бурбон, принц дьо Конде втори братовчед на краля, повежда френската армия, за да помогне на Луи XIV и неговият двор. През януари 1649 г. Конде обсажда Париж и последващият мир в Рюл временно прекратява конфликта.
[редактиране] Войни
Франция продължава да води военни действия срещу Испания. Французите получават военна помощ и от републиканска Англия на диктатора Оливър Кромуел. През 1658 г. френската армия побеждава испанците в битката при Дюните. Пиринейският договор (1659) слага край на войната. Съгласно него Луи се жени за испанската инфанта Мария Тереза (негова братовчедка). Бракът е сключен през 1660 г. и съгласно брачното споразумение Мария Тереза се отказва от свои бъдещи претенции за испанския трон. Испания се съгласява да плати 50 000 екю зестра, но не успява да ги събере.
Официално регенството на Ана Австрийска приключва през 1651 г., когато Луи е на 13 години. Кралят обаче продължава да оставя управлението на държавата в ръцете на Мазарини. След смъртта на кардинала през 1661 г. всички очакват той да бъде наследен като пръв министър от Никола Фуке, маркиз на Бел Ил и суперинтендант на финансите. Вместо това Фуке е уволнен и затворен заради финансови злоупотреби. Луи се отказва да назначи нов пръв министър и започва да управлява сам. Той създава ръководен от него Висш съвет, в който членуват неголям брой министри: Жан Батист Колбер (министър на вътрешните работи), Юго дьо Лион (министър на външните работи), Франсоа Мишел льо Телие, маркиз дьо Лувоа (министър на войната). Луи изключва от съвета висшите благородници и Сен Симон пише, че това време е "господство на буржоазията".
Френската хазна е почти празна през 1661 г. Луи харчи огромни суми за блясъка на кралския си двор. Като покровител на изкуствата, той финансира Молиер, Льо Брюн, Люли и другои крупни фигури в изкуството. Кралят става "защитник" на Френската академия на изкуствата и изразходва големи средства за подобрението на музея в Лувъра. През 1665 г. Жан Батист Колбер е назначен за контрольор на финансите. Той намаля рязко държавния дълг чрез по-ефективно данъчно облагане и подобряване на методите на събиране на фискалните задължения. Колбер има също така и мащабни планове за подобряване на френската икономика възоснова на търговията и индустрията. Неговата администрация създава нови предприятия и насърчава производството и изобретенията. Колбер също така подобрява сериозно военноморския флот, пътищата и каналите. Той е един от създателите на икономическото течение "меркантелизъм". По заповед на Луи е създаден Домът на инвалидите, за да да живеят там лоялни нему войници. Той смята тази сграда за едно от най-големите си постижения.
През 1665 г. умира испанският крал Фелипе IV, който е наследен на трона от болнавия си и умствено недоразвит син Карлос II. Луи XIV заявява, че Брабант (испанските Нидерланди) принадлежат на неговата съпруга Мария Тереза, която е полусестра на новия испански владетел. Така през 1667 г. избухва Деветгодишната война, в която лично участие взема самия френски крал.
Луи вижда като свой основен враг не Испания, а Обединените провинции. Проблемите в Холандия, помагат на замислите на Франция. Най-силната политическа фигура в Холандия Ян де Вит се опасява, че властта може да премине в ръцете на Оранжкия принц Вилхелм. Де Вит смята, че ако войната с Франция се води по земя, то това ще доведе до засилване влиянието на Вилхем и неговата армия. Именно заради това Франция лесно завладява Фландрия и Франш Конте. За да се защитят от по- нататъшна френска агресия, холандците се присъединяват към т. нар. Троен съюз с Англия и Швеция (1668). Страхувайки се от обединените флотове на Англия и Холандия, Луи се съгласява, да сключи мир. Договорът е подписан в Екс Ла Шапел през 1668 г. Съгласно него, Франция задържа Фландрия, но предава Франш Конте на Испания.
Тройният съюз не просъществува дълго. През 1670 г. Луи XIV и братовчед му английския крал Чарлс II ( Чарлз също е внук на Анри IV) подписват в Дувър таен договор, съгласно който двете страни създават коалиция и през 1672 г. обявяват война на Холандия. Агресията на Франция кара Де Вит да напусне властта за сметка на Вилхелм Оранжки. Вилхелм сключва съюз с Испания, а през 1674 г. Англия се оттегля от военния конфликт. Вихлем дори се жени за племенницата на Чарлз II Мери Стюарт. Мирния договор е сключен в Неймехен през 1678 г. и Франция печели нови територии в Нидерландите, както и си връща Франш Конте.
Договорът от Ниймеген засилва мощта на Франция. Това обаче не задоволява Луи XIV. Той освобождава година по-късно външния си министър Симон Арно, маркиз дьо Помпон. Продължава и засилването на френската армия, но през следващите години френския крал се заема със съдебни процеси за придобиване на територии. Луи твърди, че завладените от него земи, му принадлежат заедно с прилежащите им колонии. Той възлага на френския съд задачата, да провери кои земи принадлежат на Франция и френската армия ги окупира. Тези анексии не са първостепенна задача на Луи. Той всъщност иска да придобие стратегическия във военно отношение град Страсбург. Той се намира в Елзас, но за разлика от останалата част от тази провинция, не е бил предоставен на Франция със Вестфалския мирен договор. През 1681 г. със съдебно основание Луи анексира Страсбург.
В началото на 80-те години на 17 век. Луи и Франция се превръщат в най-голямата сила в Европа. Френските колонии се уголемяват. Воден от идеята, да подсили традиционният френски галиканизъм, Луи XIV ограничава властта на папата във Франция. Освен това той продължава политиката на отслабване на влиянието на благородниците и духовенството. Той постига пълен контрол над аристокрацията, която живее в кралската резиденция във Версай, където умело бива контролирана от краля. В изпълнение на абсолюстичните си цели, кралят се опитва да увеличим влиянието си над църквата. През ноември 1681 г. Луи свиква Клерикален събор, който преди да бъде разпуснат през юни 1682 г. се съгласява, да издаде декларация, с която властта на краля на Франция е увеличена за сметка на тази на папата. Папските легати, които са изпратени във Франция без съгласието на краля, имат нужда от неговото одобрение, за да упражняват правомощията си. Епископите не могат да напускат страната без одобрението на Луи. Позволено е още на краля да постановява църковни закони и всички актове, които издава папата да не важат във Франция без да са одобрени от Луи XIV. Тази декларация не е одобрена от Римската курия. Луи продължава политиката на Ришельо и Мазарини за отслабване на благородничеството. Той вярва, че силата му ще е достатъчно голяма, ако зависи от помощници, които той във всеки един момент може да сменя и унижава. По този начин кралят принуждава аристократите да му служат като придворни, докато той назначава буржоа за министри и губернатори.
[редактиране] Версай
На 6 май 1682 г. Луи XIV официално премества двора си във Версай. Дворцовият живот се съсредоточава върху великолепието на кралското семейство и придворните и техния светски живот. По този начин благородниците могат да избират между това дали да се откажат от своето влияние или да зависят изцяло от субсидиите и подаръците на краля. Вместо за власт, те се състезават за честта кой да носи масичката за храна на краля или кой да го придружава към леглото му за сън. Луи има няколко причини за изграждането на Версайския комплекс. Първата е, че той ненавижда Париж. Спомените от детството му за Фрондата, когато бунтовниците задържат него и семейството му, не го напускат никога. Затова той решава да построи своя резиденция извън Париж, откъдето да може да наблюдава цялата страна. Версай също така служи, за да показва великолепието на кралския двор и за спокойни преговори за чужди пратеници.
През 1683 г. умира най-важният министър на Луи XIV, Жан Батист Колбер. Колбер е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход бива утроен. През 1685 г. Луи е на върха на своето могъщество. Една от главните съперници на Франция, Свещенната римска империя е парализирана от войната си с османските турци. Турският везир обсажда Виена, но полският крал Ян III Собиески, начело на обединена християнска войска, побеждава турците и те завинаги са отблъснати от Централна Европа. Междувременно чрез политиката на придобивки в мирно време, наречена Реюнион, Луи завладява няколко територии, вкл. и Люксембург. След като отблъсва атаката на турците, Свещенната римска империя желае да си върне всички земи, които Франция и е отнела.
Съпругата на Луи XIV Мария Тереза умира през 1683 г. През това време Луи има няколко метреси: Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан и Франсоаз Д`Обиние, маркиза дьо Ментнон. През 1685 г. кралят и Ментнон сключват таен брак. Ментнон, която е внучка на верния приятел на Анри IVАгрипа Д`Обиние, в началото е била хугенотка, но след това става католичка. Смята се, че тя е изиграла важна роля за решението на Луи XIV да отмени издадения от дядо му Нантски едикт през 1685 г. Тя вярва, че за да бъде абсолютен владетел Луи, трябва първо да постигне религиозно обединение в страната си. Кралят обаче започва преследването на хугеноти, които биват изключени от обществени длъжности и разчеквани от войници в домовете им. Той засяга и колониите, а евреите са прогонени от Франция. Обществената служба на друга религия освен католицизма е забранена. Луи разрешава робството, но никой не може да притежава роби в колониите, освен ако не става дума за член на католическата църква, който иска да покръсти роба си.
Така през 1685 г. с декрета от Фонтебло, Луи XIV отменя Нантския едикт. Съгласно него всеки хугенот, който откаже да стане католик, трябва да напусне Франция. Протестантските училища и институции са разпуснати. Децата родени в хугенотски семейства биват покръстени в римо-католицизма, а протестантските храмове са затворени. Декретът обаче предоставя възможност на хората само симулативно да приемат католицизма.
Като следствие от декрета 200 000 хугеноти напускат Франция и нейните противнички Холандия и Британия привличат тези квалифицирани хора. Това е тежък удар за френската икономика. Влиятелни фигури като маркиз дьо Вобан осъждат издаването на декрета. С прогонването на хугенотите, Луи цели също така, да поощри омразата между католици и протестанти в Европа, за да предотврати съюзи между държави с различни вероизповедания срещу Франция. Ако това обаче е била наистина негова цел, то тя се проваля тотално. През 1686 г. католически и протестантски държави създават антифренската Аугбургска лига. В нея участват свещенния римски император, някои от малките германски държави (Бавария, Пфалц, Бранденбург), Холандия, Испания и Швеция. През 1688 г. Луи XIV изпраща свои войски в Пфалц. Официално армията има за цел да поддържа претенциите на снахата на краля Шарлот Елизабет, херцогиня Орлеанска към пфалцката корона (племенникът на херцогинята умира през 1685 г. и короната е наследена не от нея, а от младшия колон на фамилията им Нюбург). Истинската цел на нашествието е Пфалц да бъде изваден от Аугбургската лига. Действията на Франция обединяват срещу нея всички германски държави под водачеството на свещения римски император. Луи очаква, че католическия крал на Англия Джеймс II ще остане неутрален. През 1689 г. в Англия избухва Славната революция, която води до детронирането на Джеймс и замяната му на престола с дъщеря му Мери II и холандския щатхалтер Вилем Оранжки (Уилям III). Така Англия се присъединява към Аугбургската лига, която се превръща във Великия съюз. Така започналата Деветгодишна война(1688 - 1697) се развива повече от положително за Франция. Имперските сили са концентрирани предимно на турския фронт и на Запад Австрия разполага с малка войска. Луи помага на Джеймс II, да създаде армия, но той е победен при Бойн от Уилям и губи последната си опора Ирландия (1690). Така Англия вече е в състояние да изпрати свои войски на континента. Англо-холандския флот побеждава френския при Ла Уг (1692). Въпреки многобройните победи на френската армия през 1697 г. в Рийсвик е сключен мирен договор. С него Франция се отказва от Люксембург и териториите, които завзема в Холандската война, но запазва Страсбург. Луи също така признава новите английски крале и обещава, че повече няма да помага на Джеймс.
След договора от Рийсвик на дневен ред в Европа идва въпросът с наследството на испанската корона. Кралят на Испания Карлос II е инвалид, който няма наследник. Испанското наследство е доста апетитно, тъй като короната владее освен Испания още Неапол, Сицилия, Милано, Испанска Нидерландия и голяма колониална империя. И Франция, и Свещенната римска империя искат испанския престол. Луи XIV и император Леополд I са близки роднини с испанското кралско семейство. Луи е син на по-старата дъщеря на испанския крал Фелипе III, както и съпруг на по-голямата дъщеря на Фелипе IV и това му дава юридическо преимущество над Леополд, който е син на по-малката сестра на Ана Австрийска. Всички принцеси, които дават права на Луи, обаче са се отказали от претенциите си. Много от европейските държави се страхуват, че ако Франция или императорът сложат ръка на испанската империя, балансът между държавите в Европа ще бъде сериозно нарушен. Английският крал Уилям III предлага трети претендент за испанската корона, синът на баварския владетел - Йозеф Фердинанд, който да наследи Испания и Италия, а Нидерландите да бъдат поделени между Австрия и Франция. Испанския кралски двор обаче настоява за запазване целостта на империята. Когато Карлос II научава през 1698 г. за договора между Луи XIV и Уилям III, той признава Йозеф Фердинанд за свой наследник и му дава цялото испанско наследство.
Всичко обаче пропада шест месеца по-късно когато баварският принц умира от едра шарка. Испанският двор има една единствена цел, да запази обединени всички испански владения и знае, че това може да стане само ако наследник на трона стане представител на Бурбоните или Хабсбургите. Игнорирайки това, Франция и Англия подписват втори договор, който позволява на австрийския принц Карл да получи Испания, Нидерландия и колониите, докато синът на френския дофин наследява териториите в Италия. През 1700 г. на смъртно легло, испанският крал подписва второто си завещание, според което предава наследството на втория син на дофина Луи, херцог Филип Анжу. Ако обаче Анжу наследи френската корона, то крал на Испания ще стане третия син на дофина, херцог Шарл дьо Бери и едва трети в реда на наследяването става ерцхерцог Карл. Така Луи XIV е изправен пред труден избор: да се съгласи с вече договорения дял в името на мира в Европа или да приеме цялото испанско наследство за внука си, но да се скара с европейските държави. Луи заявява на Уилям, че ще спази техния втори договор. По-късно обаче външният министър Колбер дьо Торси (племенник на Жан Батист Колбер) казва на Луи, че дори да приеме само част от испанското наследство, войната с Австрия неминуемо ще започне. Луи решава, че щом ще има война при всички случаи, то тогава е по-изгодно да приеме цялото испанско наследство. Карлос II умира на 1 ноември 1700 г. и за крал на Испания е коронясан херцог Филип Анжу под името Фелипе V. Опонентите на Франция неохотно приемат новия испански крал, но и Луи действа агресивно. През 1701 г. френският крал изпраща войски в Германия. Освен това той спира да нарича Уилям крал на Англия и вместо това поддържа претенцията за английския трон на Джеймс Едуард Стюарт (син на Джеймс II). Това подтиква Англия да сключи съюз с Холандия, Австрия и протестантските германски държави. Бавария, Португалия и Савоя застават зад Луи XIV и Фелипе V. Последвалата война за Испанското наследство маркира остатъка от царуването на Луи XIV. В началото Франция има военно преимущество и дори застрашава Виена, но след загубата от Марлборо при Бленхайм (13.08.1704) преминава в отбранително положение. Бавария излиза от войната, а Савоя и Португалия преминават в противниковия лагер. Войната се оказва скъпа за Луи XIV. До 1709 г. той губи почти цялата мощ на Франция. Става ясно, че Франция не може да получи цялото испанско наследство, но и френските противници не могат да свалят Фелипе V от испанския престол. Луи XIV и Фелипе V сключват мирен договор с Великобритания и Холандия в Утрехт през 1713. През 1714 г. Франция подписва мирен договор и с Австрия в Ращат. Фелипе V е признат официално за испански крал и владетел на испанските колонии. Австрия получава Испанска Нидерландия и италианските владения. Луи се отказва и от поддръжката за Джеймс Едуард Стюарт за британския трон.
[редактиране] Франция след смъртта на Луи XIV
Луи XIV умира на 1 септември 1715 г., две седмици преди своя 77 рожден ден. Погребан е в базиликата Сен Дени. Почти всички деца на Луи от брака му с Мария Тереза умират като малки. Единствено големият му син дофина Луи, известен като "великия дофин" умира през 1711 г., оставяйки трима сина. Най- големият от тях Бургундския херцог Луи умира през 1712 г. По този начин петгодишният втори син на херцога Луи наследява френския трон под името Луи XV.
Луи XIV се опитва да ограничи властта на племенника си херцог Филип Орлеански, който по закон е регент на бъдещия крал. За тази цел той прехвърля част от регентските правомощия на на своя извънбрачен син от мадам дьо Монтеспан, Луи Огюст дьо Бурбон, херцог дьо Мен. Съгласно завещанието на краля, Мен става ръководител на кралските гвардейци. Херцог Орлеански обаче се подсигурява. Херцог дьо Мен е лишен от правото да носи титлата "принц с кралска кръв" и командването на кралската гвардия. Мен дори е арестуван и пратен в затвора, докато Орлеанския херцог управлява.
[редактиране] Другите за Луи XIV
Луи XIV оставя Франция в доминираща позиция в Европа. Въпреки неколкоратните военни съюзи срещу него, той разширява територията на Франция. Волтер го сравнява с Цезар и Август и нарича неговото царуване "велика епоха, в която великите политици и военни са били рамо до рамо с велики хора на изкуството". Същевременно политиката на Луи не носи просперитет на френските граждани. Многобройните му войни и скъпи дворци изтощават финансите на страната. Луи XIV постигна неговата мечта да постави член на династията Бурбон на тронът на Испания. Бурбонското семейство задържа короната на Испания за остатъкът от осемнадесетият век, но търпи поражения и възстановяване няколко пъти след 1808. Сегашният испански монарх, Хуан Карлос I е пряк наследник на Луис XIV. През 1682 г. пътешественикът Рене Робер Кавелиер, сеньор дьо ла Сал отвоюва земите около басейна на река Мисисипи и ги кръщава "Луизиана" в чест на Луи XIV. Днес Луизиана е щат в САЩ.
