Мануел I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мануел I крал на Португалия

Роден:	31 май 1469 Алушете, Португалия
Починал:	13 декември 1521 Лисабон, Португалия

Мануел I Щастливи (на португалски: Manuel I) е петнадесетият крал на Португалия. Той роден на 31 май 1469 в Алушете, близо до Лисабон. Син е на принц Фернанду Португалски, херцог на Визеу, и внук на крал Дуарте. Мануел I наследява своя първи братовчед и зет Жуау II през 1495.

[редактиране] Географски открития

Мануел израства сред заговорите сред висшата аристокрация срещу крал Жуау II. Той е свидетел на убийствата и прогонването на много хора, сред тях и по-големия му брат Диего, херцог на Визеу, убит лично от краля. Когато през 1493 получава заповед да се представи пред Жуау II, той има основание да се притеснява, но кралят го обявява за свой наследник след смъртта на сина си Афонсу Португалски и провала на опитите да признае незаконния си син Жорже.

Мануел продължава политиката на морски експедиции и развитие на океанската търговия, водена от неговия предшественик. По време на неговото управление Вашку да Гама успява да достигне Индия по море (1498). През 1500 Педру Алвареш Кабрал открива Бразилия. През 1505 Франсишку де Алмейда е назначен за първия португалски вицекрал на Индия, а експедицията на адмирал Афонсу де Албукерке установява военен контрол върху ключови точки в Източна Африка, Арабско море и Югоизточна Азия, с което за близо век е установен португалският монопол върху търговията на Западна Европа с Азия.

В резултат на тези събития короната се сдобива със значителни средства, получени от океанската търговия. В двора на крал Мануел са привлечени учени и хора на изкуството от цяла Западна Европа и в страната процъфтява пищният архитектурен стил мануелин. Сключени са търговски договори и дипломатически съюзи с Китай и Иран. Кралят изпраща при папата огромна делегация, която трябва да демонстрира новопридобитите богатства пред цяла Европа.

Въпреки външния блясък на португалската монархия, още при управлението на Мануел I се появяват първите затруднения, които десетилетия по-късно довеждат до упадъка на Португалия. Поддържането на хегемония от Бразилия до Малака струва на страната огромни военни и финансови средства. През 1515 португалците се опитват да основат крепост в Мамора, близо до днешния град Казабланка, и претърпяват най-тежкото поражение в опитите си да колонизират Мароко. Крал Мануел прави опити да изпрати втора експедиция, но не успява да я организира, поради липса на пари и хора.

[редактиране] Вътрешна политика

Вътрешната политика на крал Мануел I е насочена към установяването на абсолютна власт на монарха. Парламентът е свикан само три пъти за цялото му управление. Кралят провежда реформа на съдилищата и статута на градовете, модернизирана е данъчната система.

Мануел изразходва значителна част от доходите си, за да изпраща мисионери, като Франсиску Алвареш, в новите колонии и за да изгражда внушителни религиозни сгради. Той прави опити да организира нов кръстоносен поход срещу Османската империя.

Крал Мануел I преследва евреите в Португалия, местни и емигрирали от Испания след 1492. Те са прогонени от страната или насилствено християнизирани, най-вече през 1496-1498. Тези действия са извършени по желание на испанските крале Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски, като условие за брака му с тяхната дъщеря, принцеса Исабела Арагонска. Тя е вдовица на неговия племенник Афонсу Португалски и по това време е наследница на обединената корона на Испания. В същото време Мануел I премахва юридическите различия между католици и покръстени евреи и тези, които приемат християнството, са защитени от преследванията. Въпреки това през 1506 в Лисабон е извършено голямо клане на евреи.

[редактиране] Женитби и потомство

Исабела Арагонска умира при раждане през 1498, слагайки край на португалските амбиции да управляват в Испания, появили се още по времето на Жуау II. Мигел, малкият син на Мануел и Исабела, за известно време е наследник на Кастилия и Арагон, но той умира през 1500. Втората съпруга на Мануел, Мария Арагонска, също е испанска принцеса, но наследството преминава в по-голямата ѝ сестра Хуана Кастилска.

Първа съпруга, Исабела Арагонска (1470–1498), принцеса на Испания, вдовица на предишния престолонаследник на Португалия Афонсу Португалски; умира при раждане:
- Мигел да Пас (1498-1500), принц на Астурия и наследник на Португалия и Испания
Втора съпруга, Мария Арагонска (1482-1517), принцеса на Испания
- Жуау III (1502-1554), крал на Португалия
- Изабел Португалска (1503-1539), принцеса на Португалия, женена за император Карл V
- Беатрис Португалска (1504-1538), принцеса на Португалия, женена за Шарл III, херцог на Савоя
- Луиш де Бежа (1506-1555), принц на Португалия
- Фернанду де Гуарда (1507-1534), принц на Португалия
- Афонсу Португалски (1509-1540), принц на Португалия и кардинал
- Мария (1511-1513)
- Енрике (1512-1580), кардинал, по-късно крал на Португалия
- Дуарте (1515-1540), херцог на Гимараиш, прадядо на крал Жуау IV
- Антониу (1516)
Трета съпруга, Елеонор Австрийска (1498-1558), принцеса на Испания, по-късно женена за френския крал Франсоа I
- Карлуш (1520-1521)
- Мария Португалска (1521-1577), принцеса на Португалия, неженена