Ханс Улрих Рудел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Улрих Рудел (2 юли 1916 – 18 декември 1982) е пилот на Юнкерс Ю 87 „Щука“ бомбардировач, през Втората световна война.
Награден с най-високото войнско отличие на Третия райх - „Рицарски кръст“ със златни дъбови листа, мечове и диаманти.
Рудел успешно атакува много танкове, влакове, кораби и други наземни цели.
[редактиране] Биография
Рудел е роден в Конрадсвалдау, Германия (след 1945 г. част от Полша), на 2 юли 1916година, в семейство на протестантски свещеник. След гимназия е приет в Луфтвафе през 1936 година като офицерски кадет.
По време на полската кампания през 1939 година, прави дълги бойни полети. На 11 октомври е награден с „Железен кръст“ II степен.
През май 1940 година е изпратен в школа за бомбардировачи, където са обучавани бъдещите пилоти на легендарните Юнкерс Ю 87 „Щука“.
След завършването на школата е изпратен в ескадрила бомбардировачи, разполаожени в близост до Щутгарт. Участва в инвазията във Франция и Битката за Крит , но няма особенни успехи.
Своя първи боен полет извършва на 23 юни 1941 година, деня на началото на Операция Барбароса. неговите успехи бързо му донасят "Железен кръст" I степен. На 23 септември 1941 г. потапя съветския боен кораб "Марат".
През Втората световна война Рудел извършва 2,350 бойни мисии (световен рекорд), като в тях унищожава повече от 2,000 земни цели - 519 танка, 70 десантни катери, 150 оръдия, боен кораб, 4 бронирани влака и 9 самолета и 800 други цели.
Сталин дава награда от 100,000 рубли за главата му.
Свалян е 32 пъти зад бойната линия и винаги е успявал да се върне при своите.
Най-отличавания немски войн.
През февруари 1945 година е атакуван от изтребители и е ранен в бедрото. Крака му е ампутиран, но му поставят протеза и продължава да лети.
Предава се на американците през май 1945 година.
Емигрира в Аржентина през 1948 година.
След войната става близък приятел на аржентинския президент Хуан Перон.
Написва автобиографична книга "Духът е всичко" и книгата "Пилот на Щука".
Завръща се в Германия през 1953 година, където става член на Германската държавна партия. Започва успешен бизнес в следвоенна Германия.
Умира през 1982 година в Розенхайм. Погребан е в Дорнхаузен.
