Ксилофон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Ксилофонът (от гръцки xylon — дърво; phone — звук) е ударен инструмент от дървени пластинки от 36 до 42 на брой с различна дължина, разположени във форма на трапец по четири в редица. Звукът се произвежда чрез удряне върху тях с две дървени или костени палки. Тоновият му обем e от с1 до с4. Има характерен звънтящ звук и големи технически възможности. Ксилофонът се е появил в Европа през XV век. Усъвършенствуван е през XIХ век като концертен солов, ансамблов и оркестров инструмент. Ксилофонът е използуван от И. Стравински в балета «Жар птица», С. Прокофиев в балета «Ромео и Жулиета», Ал.Райчев в «Хайдушка песен», Д. Сагаев в Симфония № 1, III ч. и др.